Д-р Лезли Лобел е един от гост-лекторите в Международния конгрес по медицински науки – ICMS 2016 г., който ще се проведе за петнадесети пореден път между 12 и 15 май 2016 в Медицински университет – София

Д-р Лобел е роден в Ню Йорк, САЩ, където завършва бакалавърска степен по химия и след това медицина в Columbia Univeristy. Защитава докторска дисертация в областта на вирусологията, отново в същия университет. В момента оглавява лаборатория по имуновирусология в Катедрата по микробиология, имунология и генетика в университета Ben Gurion в Израел.

Той е единственият академичен изследовател на вируса Ебола извън САЩ.

Д-р Лобел даде специално интервю за ICMS и MedicalNews.bg относно научната си работа.

Може ли да ни разкажете с няколко думи за вашите научни изследвания?

Изучавам обширния имунен отговор към вирусните заболявания в Африка, за да открия най-ефективните цели за лечение и профилактика.

В продължение на много години изучавам заболяванията, предизвикани от вирусите Ебола и Марбург, но напоследък съм съсредоточен върху Кримска-конго хеморагична треска и заболяването предизвикано от вируса Зика.

Какво според Вас е най-интересното във вашите изследвания?

Най-интересната част е, че колкото повече въпроси задаваме, толкова повече въпроси имаме.

Научните изследвания са никога неспиращо търсене и осъзнаване, че схващането ни за природата се доближава максимално до истината.

Защо решихте да правите научни изследвания?

Защото обичам да задавам въпроси и да разбирам как работят нещата. Винаги съм имал трудности да приема, че това на което са ме учили е цялата истина за нещата.

Как изглежда един типичен ден на научния изследовател?

Обикновено е около 99% скука и тежка работа. Но всъщност всичко си струва за онзи 1% от времето, в което си открил нещо ново.

Кой е най-запомнящият се момент в изследователския Ви опит?

В продължение на дълги години изучавах хуморалния имунен отговор при оцелели от Ебола в Уганда, като повечето хора ми казваха, че е загуба на време, тъй като антителата не могат да излекуват или повлияят на инфекцията, причинена от Ебола.

Когато през 2010г. моят колега откри, че това не е вярно и че антителата имат значение, аз бях удовлетворен, че всичките тези години в Африка са си стрували.

Какъв съвет бихте дали на младите учени в България?

Бъдете изпълнени с копнеж, оспорвайте авторитета, никога не се примирявайте, винаги задавайте въпроси, бъдете иновативни и не се предавайте пред трудностите докато намерите истината!

Кое според вас е най-важното качество, което един учен трябва да притежава?

Здрави нерви, упоритост и непоклатима решителност.