Джипи язди кон до пациент и изражда на свещи и на поляна

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on pinterest
Share on email
Share on reddit

През 25-годишната си лекарска практика общопрактикуващият лекар д-р Снежана Бакърова е израждала бебе на свещи и на поляна, яздила е кон до пациент в критично състояние. Причината за интересните условия на работа е, че тя е единственият лекар за 32 населени места в Смолянска област.

Историята ѝ е нагледен пример за липсата на лекари в България, съобщава БТВ. В излязла наскоро класация страната ни се нарежда на 31-во от общо 35 места по достъп до здравна грижа в Европа. Д-р Бакърова работи седем дни в седмицата, от сутрин до вечер. Често се отзовава и на спешни повиквания, дори през нощта. Един от най-признателните ѝ пациенти е Снежана Делчева.

Преди 17 години в малките часове д-р Бакърджиева изражда сина ѝ у дома, защото пътят до Смолян е труднопроходим. Пациентката разказва, че мъжът ѝ отишъл до къщата на д-р Бакърова в 2 ч. през нощта, а тя веднага се отзовала. Днес екстремната ситуация звучи като шега. Нищо, че тогава дори токът угаснал.

Пред кабинета ѝ винаги има пациенти, а още стотици я чакат в съседните села. Проблемите възникват още по пътя до тях, защото са много трудно проходими, особено при зимни условия. Така и работата я принуждава за първи път да се качи на кон. При спешно повикване от пациент, тя тръгва с колата си към едно от смолянските села.

В един момент обаче пътят свършва и я оставя пред горска пътека. Често в селата родопската лекарка приема пациенти в импровизирани кабинети. Освен в тях обаче, тя е вършила работата си и на доста по-нестандартни места. Наложило й се е да водя израждане на една поляна.

Разказва, че винаги се сеща за случая, когато минава покрай мястото. По онова време дори не е могла да се обади по телефона, защото все още нямало обхват. Д-р Бакърова споделя, че не лесно да практикува в район, който е толкова труднодостъпен. Работата на лекаря на село се различава от тази колегите му в града, смята тя.

Определя дейността си като война на предния фронт. Въпреки това „ако можех да върна времето назад, пак бих избрала да бъда лекар”, допълва родопската лекарка. По думите ѝ всичките ѝ усилия, хвърлени през годините, са си стрували. „Понякога ти стига да видиш усмивката и признателността на човек, който оценява това, което правиш. Това е малка награда да продължиш напред”, смята д-р Снежана Бакърова.

Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest
Share on email
Email