Боряна Ботева: Ревматолозите у нас не достигат – нужна е национална стратегия за задържане на младите лекари

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on pinterest
Share on email
Share on reddit

През последните 7 месеца пациентите с ревматични заболявания изразяваха неколкократно недоволството си от промяната в критериите за лечение с биологична терапия. 

Новите критерии (приети през лятото на 2015 г.) на практика оставиха пациентите без лечение, защото изискваха всеки нов или продължаващ терапията си пациент, да подлежи на проследяване чрез т.нар диспансеризация. Поради малкия брой ревматолози диспансеризация се оказа неосъществивама, а пациентите останаха без терапия.

След поредица от срещи и дискусии, Национална здравноосигурителна каса (НЗОК) вече готви нови критерии, които ще заменят диспансеризацията с т.нар амбулаторна процедура. Тя ще влезе в сила от април 2016 г. и се очаква да осигури по-адекватно наблюдение на пациентите. Какво ще се случи обаче  до април с хората, отново остана неясно.

По повод на Деня за борба с ревматоидния артрит, който беше вчера, разговаряме по тези и други актуални теми с Боряна Ботева, зам.-председател на  Организация на пациентите с ревматологични заболявания в България -ОПРЗБ (на снимката).

Г-жо Ботева, след последната среща в НЗОК виждате ли напредък в начина на отпускане на биологичните лекарства и в системата на наблюдение на ревматично болните?

След срещата, която се проведе в НЗОК на 21 януари, на пръв поглед изглежда, че нещата са наред. Изглежда, че сме успели да направим положителни крачки по посока към по-адекватното проследяване на хората с ревматични заболявания, които са на лечение с биологични медикаменти.

Сега ние ще бъдем проследявани по т. нар. амбулаторна процедура, това е новото понятие. Диспансеризацията, която беше основен проблем, остава като възможност за хората с ревматични диагнози, които не се лекуват с биологични медикаменти. Когато се срещнахме в касата, се запознахме с включените в наредбата на амбулаторни процедури.

Става въпрос за Наредба 11 на МЗ за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, в която амбулаторните процедури са кодирани с номера 33 и 38 и с тях се очаква да бъдат проследявани пациентите, които са на лечение с биологични медикаменти. Засега всичко, свързано с тези амбулаторни процедури обаче звучи по-скоро общо и в някакъв смисъл те са основа, която предстои да бъде надградена.

Предстои също така да се разработят точните алгоритми, видовете изследвания и процедури. Предстои да се остойностят действията и процедурите, които ще включват тези амбулаторни процедури. Така, че засега имаме само една най-обща рамка и това е моментът, който най-много ни притеснява.

Имаме уверението на водещите ревматолози, които ще участват в разработването на амбулаторната процедура в детайли, че ще получим написаното от тях предварително, за да изкажем мнението си като представители на организациите, обединяващи хората с ревматични заболявания и представляващи техните интереси. Искрено се надяваме, че те ще спазят обещанието си.

Коя е най-съществената крачка, която предстои?

Първо, не бива да се допуска  ситуация, сходна на тази, на която бяхме свидетели през последните 6-7 месеца. През този период много хора, които се нуждаеха  се от лечение реално нямаха достъп до него.

Недопустимо е поради финансови причини, които се изтъкват винаги в такава ситуация, да бъде ограничено правото на качествен живот на хората, които реално имат потребност от биологично лечение. Мисля, че през последните 6-7 месеца успяхме да покажем на специалистите ревматолози, че трябва да работим заедно, че ние и те сме от едната страна на барикадата.

Това е една голяма крачка за нас, като представители на хората с ревматични заболявания. Мисля, че занапред ревматолози и пациентски организации винаги трябва да работят ръка за ръка по всички трудни теми и проблеми.

Хората с ревматични заболявания се сблъскват с трудности от всякакъв характер, техният живот е свързан не само с необходимост от добро лечение, но и с много различни други потребности. Кой друг, ако не нашите лекари могат да ни разберат най-добре и да ни бъдат в подкрепа, когато настояваме проблемите ни да бъдат поставени на масата в институциите и да се търси решението им?

Ясно е, че става въпрос за решение, които засягат не само интереса на отделния пациент, а и обществения интерес. Защото ние сме хора като всички останали и бихме искали да защитим правото си на труд и на достоен живот, искаме да имаме пълноценни семейства и да не сме в тежест на никого. Можем да бъдем много полезни в различни области и сме го доказали.

А какво според Вас трябва да се промени по отношение на изследванията и другите манипулации, от които се нуждаят хората с ревматични диагнози?

Това е една неизчерпаема тема, по която неведнъж сме отправяли предложения до всички възможни институции. Ако говорим за хората, лекуващи се с биологични медикаменти, бих искала да кажа, че качественото проследяване на ефекта от лечението съвсем не включва само лабораторни изследвания.

Необходими са ни реални срещи с лекуващите ревматолози, които да разговарят с нас и да ни информират за хода на лечението ни. Имам предвид срещи, при които лекарите имат нужното спокойствие и време да ни обърнат внимание и да разговарят с нас.

Терапията с тези медикаменти предизвиква много въпроси у хората и те търсят отговорите от лекуващите ги лекари, но не винаги успяват да ги получат. Наясно сме, че това се дължи на огромната заетост на лекарите и времето, което отделят за обработване на документация, изисквана от НЗОК.

Може би е добре да се помисли за това как да бъде намалена административната работа, така, че на лекарите да остава достатъчно време за да отговорят на въпросите на пациентите и да общуват пълноценно с тях.

Не е тайна, че ревматолозите у нас не достигат, трябва ли да се предприемат някакви мерки за стимулиране на повече млади лекари да се развиват в тази специалност?

Не е тайна ,че повечето млади лекари предпочитат да практикуват извън пределите на България, поради недостатъчното заплащане на лекарския труд у нас. Ето защо трябва да се започне точно оттук. Мисля също така, че би трябвало да се изготви национална стратегия за задържане и стимулиране на младите лекари. Всичко това се отнася и за младите ревматолози, разбира се.

Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest
Share on email
Email