Нови терапевтични възможности при мултирезистентна туберкулоза

Tуберкулозата (TB) остава водеща причина за заболеваемост и смъртност в световен мащаб. Според Световната здравна организация (СЗО, WHO) около два милиарда души са инфектирани с Mycobacterium tuberculosis (MTB), като годишно се диагностицират около девет милиона нови случая на активна TB (данни от 2010). Заболяването причинява около два милиона смъртни случая годишно, като една четвърт от тях са сред инфектирани с HIV пациенти (данни от 2011).

Развитието на резистентни и особено на мултирезистентни щамове на MTB в резултат на преустановено или неподходящо лечение (неадекватен терапевтичен режим, кратък терапевтичен курс, лош комплаянс от страна на пациента поради нежелани лекарствени реакции или лоша поносимост) представлява сериозен проблем.

Сред новодиагностицираните и нелекувани до момента случаи на ТВ, около 17% са резистентни на поне едно антитуберкулозно средство от първи ред, най-често isoniazid (10%). Въпреки това, резистентност може да се развие към всеки един от лекарствените препарати за лечение на ТВ, включително и мултилекарствена резистентност (MDR).

При MDR-ТВ е налице резистентност към двата най-често прилагани медикамента за начално емпирично лечение на заболяването – isoniazid и rifampicin, а вероятно и към повече от настоящите ефективни антитуберкулозни средства. Първите подобни случаи са докладвани още в началото на 80-те години на миналия век.

През 2010 година СЗО обяви, че около 3.3% от новите случаи на TB са MDR (около 440 000 души). Неадекватното лечение на MDR-TB (прилагане на медикаменти, към които щамовете са нечувствителни) е свързано с повишена смъртност и със създаването на MTB щамове с още по-комплексен профил на лекарствена резистентност.

Екстензивно-резистентните (XDR) щамове на ТВ са нечувствителни на инжекционни антибиотици (аминогликозиди, циклични полипептиди), така и на флуорохинолони, като такива са били 5.4% от MDR-TB щамовете през 2010 година.

Прогнозата на някои пациенти с XDR-TB (средна преживяемост 2.9 години) е дори по-лоша от тази на болни с някои злокачествени заболявания.

Лечението на MDR щамове на ТВ налага използването на по-токсичните лекарствени средства от втори ред, както и на по-екстензивни (поне четири медикамента, включително на инжекционен препарат през първите 8 месеца) и по-продължителни (минимум 20 месеца) терапевтични курсове.

Изискванията към разработваните нови противотуберкулозни средства са:

– добра бионаличност след перорален прием

– намалена честота на нежелани странични действия

– ефективност срещу резистентни щамове

– минимално взаимодействие с други лекарства за лечение на ТВ и на инфекция с HIV

– възможност за по-лесно и по-краткосрочно приложение

– активност и срещу неразмножаващите се (наричани още спящи) туберкулозни микобактерии (MTB), които причиняват латентна туберкулозна инфекция (ЛТБИ, LTBI)

– ниска цена

На таблица 1 са показани петте групи използвани в момента противотуберкулозни средства, а на таблица 2 – експерименталните препарати, намиращи се в различен етап на клинично развитие (1).

Използван източник:

1. Field S., Fisher D., Jarand J. et al. New treatment options for multidrug-resistant tuberculosis. Ther Adv Resp Dis. 2012;6(5):255-268http://tar.sagepub.com