Д-р Васил Калев: Дръж се с хората така, както искаш с теб да се отнасят

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on pinterest
Share on email
Share on reddit

Васил Калев е видимо благ човек. Което май е важно за един 26-годишен специализант по акушерство и гинекология, който избира да работи в България. Решение, добро за всички нас. Просто защото клишетата „младите си отиват оттук“ и „мозъците ни изтичат на запад“ важат и за лекарите. А не може да няма лекари, нали така? Все някой трябва да ни лекува. И понеже тук все още се раждат бебета, все някой трябва да ги изражда. Някой като Васко.

Срещаме се пред Съдебната палата на Ивановден и отиваме в едно кафе на Витоша да си поговорим. Разбира се, на третата минута от запознанството ни вече съм почнала с въпросите. Кога друг път ще отида на кафе с акушер-гинеколог? То си е страшно интересно. Встрани от факта, че когато общуваш с такъв човек, си казваш „Егати, той изражда бебета, докато останалата част от човечеството правим екселски таблици. И наричаме това стрес.“

“Още от Френската се профилирахме и тогава избрах природните науки. Интересът ми е от малък. Аз съм трето поколение лекар. Дядо ми е бил, баба ми по майчина линия е била акушерка, майка ми и баща ми са акушер-гинеколози. От малък слушам такава реч вкъщи, много ми харесва раждането на живота, грижите към бременните и женското здраве.”

Васко е късметлия, защото с такова семейство много по-бързо влизаш в час чисто практически. Благодарение на родителите си за кратък период от време започва да извършва процедури, които други негови колеги правят чак след година-две специализация. Асистенции, водене на раждане и др.

Практиката е изключително важна, а в университета такава липсва.

„Дори на една мускулна инжекция не ни учат“.

Ето защо стажовете са особено важни. Още от първи курс е на стаж във Военна болница, после във Втора градска. От април 2015-а е специализант и трупа практиката, която в университета така или иначе не е получил. Чувал е, че в чужбина по съвсем друг начин стоят нещата в образованието. Добре, защо не замина тогава, чудя се аз. Както други правят?

“Тук ми е семейството, приятелите и си мислех, че в чужбина ще се чувствам като птичка в кафез. Чужденецът винаги си остава чужд в чужбина. Много колеги се върнаха оттам тук и продължиха специализиациите си. Българският лекар може да работи във всяка държава, но западният тук не би могъл да работи. Както казва Иречек: „Свикнали сме да правим всичко от нищо.“

Ясно, че нашите лекари са привикнали да работят в буквално екстремни условия, но как се отразява това на тях като хора и съответно на нас като пациенти? Много често майки се оплакват от нехуманно отношение в родилните отделения, а публична тайна е, че без да се дадат едни пари трудно можеш да очакваш  специално отношение към теб като към родилка. Чудя се така ли е наистина, погледнато от другата страна. От кухнята на нещата.

Има много лекари, най-различни характери хора. За съжаление проблемът на различните професии в нашата държава е свързан с ниското заплащане, защото  и полицаите няма да взимат подкупи, и лекарите няма да делят пациентите на платени и неплатени. Аз лично никога не бих го направил, не е в моя характер. Еднакво се грижа за платежоспосожни, за неосигурени, за другарите роми.  Всички те са живи същества, които имат нужда от родилна помощ и обгрижване.

Според мен не дипломата за лекар те прави добър човек, ти трябва да бъдеш добър човек към околните и след това да станеш лекар.

Може да не си учил медицина, но да помагаш на останалите. Това е голяма рядкост в днешно време.

Отношението на пациента също е важно. Не може един лекар да бъде добър към всички, а да го мачкат, както финансово, така и с неуважение от пациентите.“

Чудя се има ли българинът изобщо здравна култура и обяснява ли му се адекватно от страна на медицинските служители какво е необходимо да знае по отношение на личната грижа към собственото здраве, както и относно престоя си в едно болнично заведение. Къде е комуникацията лекар-пациент и колко важна е тя?

Д-р Калев казва, че много от пациентите се информират основно от интернет. Което е проблем. Това ми звучи доста познато, защото самата аз реша ли, че имам някакъв здравословен проблем, първо влизам да чета по форуми, после отивам на лекар. Обикновено в тиха паника, защото вече сама съм си поставила поне пет диагнози, коя от коя по-ужасни.

Ако си откровен хипохондрик пък и вече си убеден, че страдаш от сериозно заболяване, защото така си прочел в BG-Mamma, а лекарят отрече подобно нещо, абсолютно възможно е да си помислиш, че проблемът е в него, а не в теб. От друга страна липсата на доверие у пациентите към лекарите едва ли пада от небето.

Лекарският преглед не е само физическият преглед, той включва и консултация. Там се говори, обяснява, обсъждат се въпроси. Винаги съм бил за това. Както и не можеш да кажеш на един пациент: „Оу, ти си за операция“. Така – директно. Аз лично не практикувам по този начин, не са ме учили така и вътрешно не го усещам. Ако аз съм пациент, няма да ми е приятно да се отнасят с мен по този начин. Има една мисъл:  „Оперирай така, както ти искаш да бъдеш опериран“.

Дръж се с хората така, както искаш с теб да се отнасят. В момента, в който жената стъпи в кабинета, трябва да се довери. Когато викате майстор вкъщи да ви оправи пералня, печка, давате ли му акъл? Отивайки при този лекар, ти вече си го избрал. Има много лекари, ако не ти харесва единия, смени го, виж второ мнение.”

Един от основните проблеми на жените, които раждат за първи път, е това, че не са наясно какво ги чака в родилната зала, а трябва да са подготвени от т. нар. женска консултация. По време на проследяването на бременността има въпроси, на които трябва да им се отговори, за да може жената да бъде спокойна, когато постъпи в родилния дом и всичко да протече по нормален начин.

Липсата на информация и подготовка за това, което предстои, често буди у жената страх от непознатото и от болката. Ето, че естествено идва и въпросът за цезаровото сечение, което става все по-популярен начин за раждане напоследък, а и бъдещите майки вече сами могат да изберат, дори без да има медицинска причина, то да се случи именно по този начин.

От друга страна, в публичното пространство се говори и за това, че раждането по оперативен път е по-удобно и по-изгодно за някои лекари, което буди притеснения от злоупотреби с тази практика у пациентите.

“Всеки колега си носи отговорността за своите действия. Аз лично съм за раждането на здраво дете и най-малък травматизъм за майката.

И двата начина за раждане имат плюсове и минуси и крият рискове. Благодаря, че има този алтернативн път за раждане, чрез който са спасени много майки и бебета. Не съм съгласен да е основен път. И в двата случая има условия, индикации и техники, по които се правят, за да бъде най-доброто и за майката, и за детето. Защото ние отговаряме за два живота.

Сега се увеличи цезаровото сечение по много причини. Въведе се и цезарово сечение по желание на пациентката. На мен лично не ми допада това.  Много плюсове има естественото раждане.

По-бързо се възстановява жената, по-бързо идва кърмата, комуникацията с бебето е по-бърза и т.н. Но няма как да настояваме една жена да роди нормално, при условие че самата природа подсказва, че това много трудно ще се случи, или почти е невъзможно.

Увеличаването на цезаровите сечения оказва влияние и на нас, младите лекари, които се учим, защото просто идва един момент, в който няма от кой да се научиш как да водиш едно нормално раждане и остава само да се правят цезарови сечения непрекъснато.”

Когато говори за раждане, младият специализант по акушерство и гинекология говори за чудо. Буквално използва тази дума няколко пъти в нашия разговор. Твърд привърженик е на иновациите в медицината.

Всяко нещо, което може да помогне на една жена да стане майка успешно при настоящите условия и динамика на живот, е прекрасно според Васил. Казва, че най-магическото е когато при една жена, която много трудно би могла да забременее естествено, може да се направи всичко възможно, за да стане.

Да износи и да роди. Още няма деца, но иска да има две и да ги изроди лично, което е в противоречие с консервативните му възгледи относно присъствието на бащата по време на раждането.

“Дори да отричаме, всички сме се чудили дали това да виждаш всеки ден жените в най-интимната им светлина, когато все пак си мъж, се отразява по някакъв начин на цялостното ти отношение към тях и дали един акушер-гинеколог вижда една хубава жена на улицата по същия начин, по който я вижда един архитект или учител.

Този въпрос го бях задал на баща ми към първи курс и той ми каза: „Искаш ли да ти плесна един шамар?“ Нищо общо с това. Не ми влияе по никакъв начин. Това е изцяло професионално отношение.”

След 10 години д-р Васил Калев  вижда себе си като преуспял доцент в България. Мечтата му е да направи докторантура, доцентура, професура, научна работа, да има студенти, да ги обучава, да има доволни пациенти, да вървят нещата плавно.

“Цял живот съм искал да помагам на хората и много искам да се докажа. Да, в България. Всеки случай, с който се справим, ми дава увереност и самочувствие занапред. Никога няма да ми омръзне да помагам на жените да раждат, да бъдат здрави и да бъдат щастливи.”

За да има бъдеще за хора като него, избрали да упражняват лекарската професия у нас, трябва обаче да има бъдеще и за здравеопазването в България изобщо. Чудя се какво мисли по този въпрос и дали младежкият му ентусиазъм няма да секне бързо, както се случва с мнозина негови колеги и изобщо хора с потенциал наоколо.

Медицината се прави с пари, не само в АГ-то, а навсякъде. Една богата държава може да си позволи иновации, глезотии, апаратури. Има някои болници в България, които предлагат такива неща. Мисля, че има бъдеще. Има бъдеще, но трябва да има и пари. Много са скъпи иновациите.

Държавата не знам за кво се грижи вече тук. Може би управляващите си гледат собствените интереси. Надявам се частниците да дадат един тласък и да направят това, което държавата не може. Макар че частните болници се финансират и от държавата.”

Питам го какъв щеше да бъде, ако не беше с тази професия и очаквам да чуя нещо за лекарското призвание и как не си представя нищо друго, но Васил ме изненадва със забавното откровение, че винаги тайно е искал да бъде и диджей.  Обожава електронната музика. Още от френската гимназия. И хаус, и транс, и сайкаделик. Зарежда го.

Но ето че Бабинден по стар стил наближава и Васил не е диджей, а специализант по акушерство и гинекология. Тази година ще празнува за първи път. Пожелава на себе си и на всичките си колеги да вършат работата си с много любов, да даряват животи, да имат щастливи родилки и много красиви и здрави деца.

Аз пък си пожелавам да имаме свестни лекари, които да практикуват в България. И да не ни се налага да ни е шубе, че някой нещо ще ни преметне или прецака в лекарския кабинет. Също така е добре да си поразвием малко здравната култура.

Редовните профилактични прегледи са една прекрасна крачка в тази посока. Иначе доктор Калев каза също, че да ползваш презервативи изобщо не било лоша идея. Честно. Даже точно обратното. И понеже непрекъснато си казваме, че “важното е да сме живи и здрави“ по повод и без повод, то мисля си как важно е навярно и да полагаме някакви усилия в тази посока. За да ходим по-рядко по лекари. Пък били те и свестни.

Източник: Бинар

___________________________________________________________________

Регистрирайте си профил в Medical News и публикувайте собствени статииТУК.  Вече сами можете да създавате медицински новини!

Споделете собственото си мнение, коментари и размисли; разкажете истории свързани със света на здравеопазването, медицината, фармацията или стоматологията. Публикувайте и Ваши клинични случаи, оригинални статии, обзорни статии, клинични снимки с въпроси към тях и др.

Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest
Share on email
Email