С. Генова(1), Ст. Бичев(2) и В. Беловеждов(1)
(1)Катедра „Обща и клинична патология и съдебна медицина”, МУ — Пловдив, (2)Национална генетична лаборатория, СБАЛАГ „ Майчин дом“ – София
Медицински преглед, 50, 2014, 5-13
Резюме
Недребноклетъчните белодробни карциноми (НДКБК) съставляват около 80% от всички морфологични видове белодробни карциноми. Хистологичните варианти са основни прогностични фактори за преживяемостта и последващата терапия.
Рецепторът за епидермален растежен фактор (EGFR) се експресира в нормалните човешки клетки в значително по-ниски нива, докато метапластичният бронхиален епител и човешките тумори често експресират високи нива на епидермален растежен фактор и неговите рецептори.
Свръхекспресия на EGFR се наблюдава в 40-80% от НДКБК и се свързва с агресивност на тумора, висока пролиферативна активност и лоша прогноза. Мутациите в кодиращия тирозин киназен домейн варират от 9.4% до 40% в различните раси и популации.
Статията е литературен обзор, обхващащ епидемиологията, мутациите в НДКБК, анализ на генната фамилия и честотата им в различните раси и региони. Напредъкът в таргетната терапия с тирозин киназни инхибитори налага прецизиране на туморните субтипове, имунохистохимичен и генетичен анализ.
Разглеждат се и нови алгоритми в диагностичната практика на патолога по отношение на белодробните карциноми, съобразени с обновената патологоанатомична класификация и мултидисциплинарната класификация на аденокарциномите.
Ключови думи: НДКБК, EGFR/KRAS мутации, тирозинкиназни инхибитори, класификация
