В. Велев1,2, Н. Дървеняшка1,2, Н. Найденова1,2, В. Илчова2, И. Томова2, С. Aлексиева1,2 и М. Тихолова1,2
1Катедра по инфекциозни болести, паразитология и тропическа медицина, МУ – София
2СБАЛИПБ “Проф. Ив. Киров” – София
Български медицински журнал; 2/2014
Резюме
Целта е да проучим различията в клиничното протичане на салмонелозите и кампилобактериозите при деца. Диагностицирани и лекувани са общо 27 деца –15 с кампилобактериоза и 12 със салмонелоза, на средна възраст 3,9 г. В проучването през периода март 2012–август 2013 г. участваха само деца с културелно доказан причинител от Второ детско отделение на СБАЛИПБ „Проф. Ив. Киров“.
Изключени са децата, на които е прилагано антибиотично лечение, за да се избегне маскиране на клиничната картина. Използвани са клинични, епидемиологични и параклинични методи на изследване – ПКК, СУЕ, урина и бактериолгични методи за етиологична диагноза.
Салмонелозите протичат значимо по-често със субфебрилни и фебрилни стойности спрямо кампилобактериозите (42% към 2.22%), но при високофебрилните стойности разликата се заличава (58 към 58.33%). При кампилобактериозите варират изхождания между 3 и 5 пъти, а при салмонелозите над 10 пъти. И при двете заболявания изхожданията между 5 и 10 пъти са най-чести (46% за кампилобактериозите, към 50% за салмонелозите).
При салмонелозите водещи са примесите от слуз (67%), а при кампилобактериозите от слуз и кръв едновременно (73.33 %). При салмонелозите превалират повръщанията над 5 пъти (16.66% към 0%).
Изводи
Кампилобактериозата и салмонелозата като типични бактериални зоонози имат моменти на сходно протичане – диария с патологични примеси, горнодиспептичен синдром и коремни болки. Водещ при кампилобактериозите е високият фебрилитет в повечето от случаите, което е израз на по-тежката интоксикация.
В мнозинството от изхожданията присъстват и двата патологични примеса – слуз и кръв. При салмонелозите по-изразени са честотата на горния и долния диспептичен синдроми и примесите от слуз в изхожданията.
Ключови думи: кампилобактериоза, салмонелоза, диференциална диагноза