Д-р Йорданов, лятото беше горещо за Вас в професионален смисъл. Моля, разкажете накратко за участието Ви като гост лектор в курса „Новости в реконструкцията на гърдата” в Университета Комлтутенсе в Мадрид.
Да, наистина се оказа горещо, но за сметка на това пък много интересно и ползотворно в професионален план. Един от „горещите“ моменти бе именно участието ми като гост лектор в споменатия от Вас курс. Той бе част от цикъла “Летни курсове” на Университет Комплутенсе в испанската столица.
Това е един авторитетен международен форум, който се провежда от 1988 г. В него всяка година участват около 4000 курсисти от цял свят и 1500 преподаватели с доказан авторитет от различни области на науката, културата и изкуството.
Моето участие бе по покана на организаторите, отговарящи за здравните теми. Така имах възможността да съм част от преподавателския състав на курса “Новости в реконструкцията на гърдата наравно с едни от големите имена в Испания, сред които бяха моите учители- проф. Хосе Мариа Лассо, който наскоро гостува у нас, и д-р Роса Перез Кано.
Беше изключително вълнуващо за мен за пореден път да седна на преподавателската маса заедно с моите учители.
Вие сте възпитаник на този университет, моля Ви да споделите впечатленията си от политиката на учебното заведение по отношение на младите лекари и специализантите.
Придобих докторска степен в този университет и през времето, когато подготвях дисертационния си труд в Мадрид и едновременно работех в университетската клиника, имах възможностa да участвам активно в преподаването на техните студенти, а така също и да бъда пряк участник в процеса на практическата подготовка на специализантите по пластично-възстановителна и естетична хирургия.
Впечатленията ми са изцяло позитивни. На ниво следдипломна квалификация, т.е. специализация, обучението там няма почти нищо общо с това у нас като организация и начин на провеждане. Единственото сходство с нашата система е продължителността, която е 5 години.
Оттам насетне обучението е изцяло практически насочено и проблем-базирано с акцент върху клиничната работа и отношенията лекар-пациент, специализантите пряко участват в лечебно-диагностичния процес и оперативните интервенции и реално извършват хирургична дейност, т.е. оперират. На тях им се позволява да работят реално хирургия и след приключване на специализацията те излизат като добре подготвени и можещи специалисти.
Освен това, те са добре заплатени като специализанти. Когато се опитах да разкажа за парадокса, който съществува у нас – това че, специализантите си плащат, за да работят, колегите ми просто решиха, че се шегувам с тях.
В България ситуацията със специализацията по пластично-възстановителна и естетична хирургия е меко казано трагична, според мен. Тук специализантите почти не се допускат до реална оперативна дейност в обема и вида, които са необходими като минимум, за да се изгради един специалист като добър практик.
Освен това, у нас в програмата за обучение се акцентира върху области от специалността, които в развита Европа далеч не са приоритетни. Това за мен е малко странно, тъй като се предполага, че нашата програма за специализация следва да кореспондира с европейските стандарти. Но, явно и това е въпрос на лобистко въздействие.
Само за сравнение ще отбележа, че ако в Испания изгаряния се изучават в продължение на 3 месеца, то у нас времето за обучение по този модул от програмата за специализация е 9 месеца, като до неотдавна те бяха 12. В същото време модулите по реконструктивна хирургия и естетична хирургия, която става все по-модерна и търсена в наши дни, у нас се изучават в рамките на 11 месеца всеки от тях.
С оглед темповете на развитие на тази два основни дяла на пластичната хирургия и все по-нарастващите нужди и търсене в България, смятам, че тези 11 месеца са непропорционално заложени в програмата за специализация и недостатъчни.
Имате вече няколкогодишна практика като пластичен хирург у нас. Достатъчно добре ли е регулирана тази хирургична област у нас, отговаря ли приложимият в момента стандарт на модерните насоки, на съвременната философия на пластичната хирургия?
Благодаря за въпроса! Реално от 2007 г. работя пластична хирургия – от първия си работен ден като правоспособен лекар съм работил само това. За мен това е една изключително отговорна и много трудна специалност и в никакъв случай не авантюра, от която се печелят много пари.
Пластично-възстановителна и естетична хирургия отдавна е самостоятелна специалност, която от 2007 г. се изучава – т.е. специализира, като такава, както е в европейските страни. В интерес на истината по въпросния стандарт се работи от няколко години и в началото на месец август проектът му беше качен на интернет-страницата на МЗ.
Притиснителното за мен лично е, че в него има пасажи, които са откровено лобистки и направени по типа „на нас да ни е удобно“, а от това никой не печели, освен един много тесен кръг хора.Така отново като че ли специалността като цяло ще бъде ощетена и за пореден път ще се получи това, което наричаме „преливане от пусто в празно”.
Колкото до философията на съвременната пластична хирургия, то тя съвсем закономерно у нас е тема-табу, според мен. Въпроси, отнасящи се до модерните реконструктивни техники и интервенции, като например перфораторни ламба, супермикрохирургични техники, трансплантация на лице, широк кръг от естетични интервенции и пр., у нас все още са непонятна област.
Отделни колеги в отделни ниши на специалността работят на добро, съвременно ниво, но това са хора, които са били навън, видели са нещо и са го пренесли тук, у нас. Това в никакъв случай не е резултат от специализацията им в родната система.
Как се подготвят българските лекари, разполагат ли с достатъчно добри учебници и помагала, ориентирани ли са добре с онлайн ресурсите за подготовката си?
Отново интересен въпрос ми задавате. В България няма никакъв – нито добър, нито лош, учебник по пластично-възстановителна и естетична хирургия и, доколкото ми е известно, никога не е имало.
Има издадени монографии и книги по отделни теми, има трудове по лицево-челюстна хирургия (която, впрочем, е отделна специалност), има няколко учебника по изгаряния, но систематизиран, цялостен учебник по специалността на български език, обхващащ минимума знания, необходими за придобиване на специалност, няма.
Учебниците, по които се подготвят специализантите тук, в България, са основно на английски език или, ако владее друг чужд език – да потърси учебници, написани на него. От една страна това е добре, тъй като те задължава да черпиш информация от световни и утвърдени помагала с с доказано добри автори, но от друга е трагично – първо, защото не всеки владее чужд език и то на ниво, че да може да учи на този език, и второ, защото цените на един такъв първокласен учебник започват от 200-300 евро.
Ясно Ви е със специализантската заплата, ако изобщо получават такава, колко специализиращи колеги биха се осмелили дори да помечтаят за такъв учебник. А най-често, за да се изградиш като добре подготвен специалист, са нужни поне няколко такива учебника.
Колкото до онлайн ресурсите, въпросът стои по аналогичен начин – абонаментът за достъп до сериозните списания не е никак евтин и много малко институции у нас си позволяват лукса да осигуряват достъп на своите курсисти, специализанти и докторанти до тези източници.
Аз, например, вече години наред използвам достъп, който имам от университет Коплутенсе и Университетската болница, в която работех в Мадрид. В България на практика никой не се интересува как лекарите, било младите или по-възрастните, поддържат и надграждат своята квалификация, а медицината днес се развива с доста бързи темпове.
Като говорим за квалификация и сертифициране в пластичната и естетичната хирургия, редно е да не пропускаме факта, че Вие сте сертифициран и от Европейския борд по пластично-възстановителна и естетична хирургия. Каква тежест носи тази диплома, има ли у нас и други специалисти с такъв сертификат?
Да, от април тази година съм fellow на Европейския борд по пластично-възстановителната и естетична хирургия (EBOPRAS), който е всъщност работната организация по тази специалност на Съюза на европейските медицински специалисти – European Union of Medical Specialists (Union Européenne des Médecins Spécialistes – UEMS).
Една от основните дейности на EBOPRAS е свързана с подобряването и стандартизирането на програмите за обучение по специалността в Европа с цел постигане на максимално ниво на професионализъм. Бордът е организацията, която ни сертифицира като специалисти на европейско ниво.
С други думи, един пластичен хирург, притежаващ тази диплома, може да твърди, че е защитил своята компетентност на най-високото ниво за Европа. Това е сертификат, който дава референция за твоя професионализъм. Не мога със сигурност да твърдя дали у нас има и други колеги, които го притежават- поне на мен не ми е известно, но мога с увереност да заявя, че дипломата има много сериозна тежест в Европа и света.
В България обаче няма особена стойност. Нещо повече – много колеги навярно дори не са чували за сериозните изпити на EBOPRAS. Категорично обаче мога да твърдя, че навсякъде в нормалния свят в това число и в САЩ, когато имаш този сертификат на теб се гледа по коренно различен начин. И тъй като моите професионални интереси, стремежи и дейност далеч не се ограничават до пределите на България, съвсем логично за мен бе да положа необходимите усилия, за да постига това ниво.
Вие сте представител на новото поколение лекари пластични хирурзи. Смятате ли, че би било удачно да се обедините в някакъв формат за професионално общуване – клуб например, който да стимулира развитието и изявите ви?
Определено смятам, че освен удачно, създаването на подобен формат е твърде необходимо, особено за нашата специалност. У нас няма организация, която реално да се интересува от това как се изгражда един млад специалист по пластична хирургия и да се стреми да създава условия и предпоставки това да се случва.
От друга страна в България вече има създадени няколко такива клуба, които очевидно работят в интерес на своите членове. Аз лично останах възхитен от инициативите и възможностите, които създава за своите членове клуб „Млад онколог“ например. Не виждам обективна причина подобен формат да не заработи скоро и за младите пластични хирурзи и специализиращите лекари.
И като финал на разговора Ви моля да направите прогноза – кои ще бъдат най-значимите постижения на пластичната хирургия в близките няколко години?
Ще си позволя да разделя отговора си на две части – такива, които се отнасят до ситуацията у нас и до тази в световен мащаб.
За съжаление, на този етап у нас не виждам особена перспектива и предпоставки за сериозен подем, развитие и постижения на нашата специалност в близките десетина години- чисто и просто приблизително това е минималното времето, за което трябва да навлязат по-младите, по-отворени, по-информирани и по-целенасочени млади специалисти – ние сме тези, които трябва да опитат да променят нещата към по-съвременна и по-модерна специалност.
Дотогава ще продължаваме да се въртим около свободните кожни пластики (т.е. лепенето на кожа), устните и бюста на тази или онази чалга дива, въобразявайки си, че тук се работи истинска пластична хирургия на европейско или световно ниво. А то е такова само в нашите представи.
Междувременно в световен мащаб вече се говори за генно и тъканно инженерство в пластичната хирургия и създаване на т.нар. тъканни принтери, които да могат да „изпринтват“ липсващите тъкани и органи според индивидуалните нужди и геномната програма на всеки пациент. Навярно на голяма част от аудиторията това ще прозвучи като научна фантастика, но предвид усилията, които се полагат в тази насока и имената, заети в тази сфера, аз мисля, че това ще стане реалност.
От друга страна, ако говорим съвсем в сегашно време, пластичната хирургия, особено в естетичната си част, върви към все по-голяма минимизация и все по-малка инвазивност. Това е една устойчива в последните години тенденция, която е обща за почти всички видове хирургия и за медицината като цяло. Категорично мога да твърдя, че точно тази тенденция ще продължи да определя насоките на развитие и на нашата специалност.
А ще се промени ли отношението на българина към този вид интервенции, ще започне ли той да търси това лечение не само по естетични съображения, но и като начин за възвръщане на функционалност и по-добро качество на живот?
Силно се надявам това да стане и имам известни надежди в тази насока. Фактът, че при мен идват все повече пациенти, които започват разговора с фразата „Не искам да приличам на еди-коя (респ. еди-кой) си след корекцията…“, за мен е обнадеждаващ.
Той показва първо- че пациентите ни стават критични, информирани и търсят определено качество на медицинската услуга, и второ- че българският пациент вече започва да търси и държи на своята индивидуалност; да цели подобрение, но запазвайки индивидуалното в себе си, а не да подражава сляпо, копирайки тази или онази известна личност, каквато силна тенденция имаше до съвсем скоро. Това по отношение на естетичната хирургия.
По отношение на реконструктивната хирургия за жалост нещата никак не са розови. Вече години наред съм с усещането, че в България като изречеш „Пластична хирургия“, хората си представят единствено силно напомпани бюстове и гротескно увеличени устни.
Никой, освен преживелите съответните интервенции, не асоциира нашата специалност с възстановяването на една отстранена по повод на карцином гърда или реконструкцията на едно обезобразено от злокачествен процес или травма лице например. Вината за това е от една страна на съсловието ни, а от друга- на здравната система, която почти напълно е абдикирала от реконструктивната хирургия.
В България понастоящем внимание и по-големи суми се отпускат единствено за лечение на изгарянията, които макар да са много сериозен, предимно реанимационен проблем, далеч нямат тази социална значимост и масовост вече, каквато има например карциномът на гърдата и неговото цялостно лечение, което приключва с възстановяването на загубения орган.
Статистиката, отчетността обаче се изкривяват и представят по начин, който да внушава друго, а за пред здравната система това е от значение – стъкмистиката и лобито. Но както казах, хората са все по-информирани, все по-критични и търсещи, има вече и достатъчно пациентски организации. Всичко това е една сериозна предпоставка отношението към нашата специалност и приоритизирането в нея да се промени.
Тази промяна освен за пациентите ни, ще е изключително полезна и за нас като пластични хирурзи, тъй като освен всичко друго, ще ни задължи да сме запознати, да гоним ниво и да се стремим да предлагаме медицинска услуга от най-висок клас, т.е. да работим истинска пластична хирургия.
Визитка
Д-р Йордан П. Йорданов, дм, FEBOPRAS е специалист по Пластично-възстановителна и естетична хирургия. През 2007г. завършва медицина в Медицински университет- София като Първенец на випуска с награда „Златен Хипократ“.
През 2012г. защитава докторска степен по специалност Пластично-възстановителна и естетична хирургия към Медицинския факултет на Университет Комплутенсе- Мадрид (Испания) и придобива титлата „Европейски Доктор“ (PhD with “European Doctor” Mention), като дисертационният му труд на тема „Алтернативи при реконструкцията на базата на черепа със свободни микросъдови ламба“ e оценен от международното жури с оценка „Отличен cum laude“.
Д-р Йорданов е най-младият пластичен хирург в България с придобита докторска степен по Пластично-възстановителна и естетична хирургия и единственият с европейска такава от престижен чуждестранен университет. Д-р Йорданов специализира в Испания, Белгия и България.
През 2015г. става Fellow на Европейския борд по пластично-възстановителна и естетична хирургия (European Board of Plastic, Reconstructive and Aesthetic Surgery – EBOPRAS).
Д-р Йорданов е автор на 2 самостоятелни монографии на български език, съавтор е в западен учебник (на испански език) по Пластична хирургия за студенти по медицина, автор и съавтор на 40 научни публикации в български и международни специализирани научни списания и сборници. Член е на две редколегий.
Д-р Йордан П. Йорданов, дм има множество участия в национални и международни конгреси и обучения като лектор и демонстратор. Носител е на почетен знак на Българския лекарски съюз. Член е на Европейската академия по лицева пластична хирургия. Владее свободно писмено и говоримо испански и английски език.
