Близо 400 възрастни хора от селата Мърчево, Кунино, Драганица, Зверино и Лютиброд в Северозападна България бяха прегледани безплатно от медицински специалисти, които отидоха при тях по инициатива на Фондация „Помощ за благотворителността в България” (ФПББ).

Това стана възможно и благодарение на оказаната подкрепа на Александровска болница. С прегледите в села от общините Бойчиновци, Вършец, Мездра и Роман се полага началото на дейността на Фонд „Нашите родители” на Фондацията, който се финансира изцяло от дарителски средства. Всеки желаещ може да подкрепи тези усилия в Платформата.бг, като направи дарение за Фонд „За нашите родители”.

В селата бяха осигурени кардиолог, ендокринолог, офталмолог, уролог, ортопед, ревматолог и акушер-гинеколог. Прегледите направиха 10 лекари, 3 медицински сестри и един студент по медицина, стипендиант на ФПББ по програма „Готови за успех” – Елена Стефанова.

Как Елена, студент 4-ти курс в Медицински университет-София, видя тази инициатива, можете да разберете от интервюто на Ана Миланова:

Ти участва в прегледите на възрастни хора, в кои села беше и какво ти направи впечатление?

Бях в Зверино и Лютиброд, помагах най-вече на очния лекар. Хората чакаха лекарите с голямо нетърпение. Някои от тях  дори не знаеха какво значи ендокринолог, какво е уролог… И другото – хората наистина са много бедни. Почти всички бяха с очила от пазара за 1,50 – 2 лв.

Но още по-тъжно бе, че въпреки старанието на лекарите да изписват възможно най- евтините медикаменти, старите хора масово питаха кое колко струва и кое лекарство е най-наложително, защото нямат да имат пари за всичките. И споделяха, че не могат да разчитат на децата си за финансова подкрепа – и те едвам свързвали двата края.

Каква е мотивацията на лекарите да правят такива изнесени прегледи?

Лекарите, с които бях аз, истински се зарадваха от срещите с хората по селата. Това ти дава много енергия, а и толкова неща можеш да научиш. И другото – пациентите на село са изключително благодарни, докато в големите градове отношението към лекарите е – ние сме клиенти, ние си плащаме…

А пък в Зверино и Лютиброд бяха толкова радостни, че лекари са дошли да ги прегледат, да ги изслушат, да помогнат. Те не са ходили на доктор от 10 – 20 години, а някои и от 30! Тъжно ми беше за тези хора и за останалите градове и села в България, в които лекарите са бели лястовици…

Иска ми се нещо да се направи. Например би било много хубаво специализациите на студентите по медицина да включват и работа извън големите градове. Ако всяка болница изпрати младите специализанти в командировка за пет дни през годината, тези доктори ще могат да помогнат на хиляди хора.

И съм сигурна, че дори тези млади лекари, които не биха подкрепили такава идея, ако отидат поне веднъж, ще бъдат приятно изненадани. Да загърбиш личния си комфорт и да помогнеш на стотици -това е доброто, това е хуманността!

Ти защо реши да се присъединиш към екипите от Александровска болница?

Първо, защото е много зареждащо – представи си какво е за един лекар да прегледа 50 пациента в рамките на тези 6 часа, а още повече за един студент! Човек след човек и ти помагаш на всеки. И виждаш полза от това, което правиш. 

Това е правил и баща ми – като млад специалист е ходил по селата и е правил безплатни прегледи. Но на фона на цялото това внушение, че лекарите правят всичко само за пари и че са много цинични, аз бях заобиколена от хора, които доказваха, че въобще не е така.

Изненада ли те нещо?

Изненада ме, че има много деца, които са забравили родителите си. И съм убедена, че тези хора просто се бяха примирили и че няма да потърсят децата си да им помагат за проблемите. Дори когато им казахме „Елате в София. Можем да поставим точна диагноза и да проведем лечение по здравна каса, безплатно”, масовият отговор беше, че няма кой да ги придружи.

Знам, че това е българската действителност, и ми беше много тъжно. Защото ние обиколихме пет села в този регион, но това е капка в океана. Инициативата е страхотна и дано повече лекари и болниция я подемат.

Ако повече хора отделят малко време, можем да постигнем изумителни резултати. Ако просто се грижим за ближните си, без да очакваме нещо насреща. Това би променило всички ни, би променило България.

Източник и снимки: Фондация „Помощ за благотворителността в България” (ФПББ)