Терапията с инхибитори на протонната помпа (ИПП) е свързана с повишен риск от инфаркт на миокарда според американски учени.

Дискутира се въпросът доколко е безопасна употребата на ИПП при хора, които са имали сърдечно-съдови инциденти като миокарден инфаркт (МИ), казва д-р Н. Шах – първи автор на проучването в университета „Станфорд” в Калифорния. Повечето изследователи са концентрирани около взаимодействието на тези лекарства с клопидогрел.

Открихме, че тази връзка съществува независимо от употребата на клопидогрел, заявяват авторите.

„Имайки предвид биологичното влияние на тези лекарства и ефекта им – намаляване на азотния оксид в съдовете на кръвоносните съдове, наблюдаваната асоциация не е толкова изненадваща”, казва д-р Шах за агенция „Ройтерс”.

„Въпреки че резултатите са убедителни, това проучване не доказва, че ИПП причиняват МИ ”, заявява ученият.

Повече от 20 млн. души в САЩ използват ИПП всяка година, отбелязват изследователите в своите трудове.

Използвайки нов подход при събиране на клинични данни за лекарствена безопасност, екипът от изследователи включва над 16 млн. клинични документи за 2,9 млн. пациенти, за да прецени дали употребата на ИПП е свързана с сърдечносъдов риск като цяло.

В многобройните източници на информaция, пациентите страдащи от  гастроезофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ) и употребяващи ИПП имат 16% повишение на риска от ИМ.

Чрез кохортно проучване е установен двойно повишен риск от смърт от сърдечносъдови заболявание сред използващите ИПП. Резултатите са независими от употребата на клопидогрел.

Новите резултати са интересни, но „базирайки се на досегашните ни познания за ИПП, включително това ново проучване, нямаме достатъчно информация, за да установим нови принципи”, казва д-р Мете Шарлот от университетска болница Гентофте в Дания.

Н2 блокерите, към които се отнасят фамотидин и ранитидин, не са свързани с повишен риск от сърдечно-съдови заболявания.

„Съвместно с предклиничните ни открития, че ИПП могат да повлияят негативно на функционирането на кръвоносните съдове, новото проучване подкрепя връзката на употребата на ИПП с риск от МИ като цяло“ – казват авторите.

Спирането на лекарството ще позволи на нивата на азотния оксид да се върнат към нормални стойности, така че приемът на лекарството за кратък период, като например 2 седмици, както се препоръчва, може да бъде безопасен, коментира Шах. Но някои хора приемат ИПП за по-дълтг период.

Проучванията предполагат различни обяснения, но авторите отбелязват, че може би не лечението с ИПП е това, което предизвиква повишения риск от МИ при пациенти със стомашни киселини.

„Възможно е употребата на ИПП да е просто маркер за това кои пациенти са по-тежко болни”.

Ангината би могла да прикрие симптомите на стомашни киселини и е възможно грешка в диагнозата да обяснява повишеният риск.

Шах отбелязва, че пациенти със сърдечни заболявания трябва да обсъдят с гастроентеролога си алтернативно лечение, например Н2-блокер, ако имат нужда от подобно лекарство за по-продължително време.

Но пациентите не трябва сами да преустановяват своето лечение на ГЕРБ без да предупредят своя лекар и трябва да имат предвид, че Н2-блокерите са по-малко ефикасни в сравнение с ИПП.

„Ако от дълго време използвате ИПП без лекарско предписание, уведомете своя лекар” – съветва д-р Шах.

По темата работят: Динко Щилянов и д-р Радислав Наков