Норвежки учени са открили причината за глутеновата ентеропатия (цьолиакията), автоимунно нарушение, което предизвиква непоносимост към глутен с честота 1:100 души.
Проф. Лудвиг Солид и екипът му в университета в Осло открили, че пациентите с цьолиакия имат един от двата дефектни човешки левкоцитни антиегна (HLA, human leukocyte antigen), който кара имунната система да третира глутеновите молекули като опасни, отключвайки имунен отговор, предизвикващ остро възпаление и редица други симптоми.
„Когато пациент със цьолиакия яде глутен, имунната система реагира на глутена както срещу вирус или бактерия” – казва Солид пред норвежките медии.
„Организмът атакува глутена като част от тази атака кара имунната система да атакува тялото на пациента”.
Човешките левкоцитни антигени (HLA) са белтъци, които служат като „маркери”, като се свързват към фрагменти от други белтъци и указват на Т-клетките как да взаимодействат с тях. Дефектните HLA белтъци се свързват към фрагменти от глутена и по този начин подават грешен сигнал на Т-клетките, че това са бактерии или вируси.
HLA гените са ключът към цьолиакията
Гените, които кодират HLA са картографирани през 1980г. Изследователите вече знаят точното им място в генома. Също така вече е ясно, че определени видове HLA са по-често срещани при хора с цьолиакия.
“Открихме, че има два вида HLA (HLA-DQ2 и HLA-DQ8), които предразполагат човек към цьолиакия”, обяснява проф. Солид.
По-нататъшните изследвания показват, че двата типа HLA представят глутеновите остатъци на Т-клетките. Следователно Т-клетките смятат, че глутена е опасен, и инициират имунни реакции, които причиняват възпалителна реакция в червата.
Именно това е нещото, което причинява болестта цьолиакия.
“Ние също така открихме, че парченцата глутен, които се представят на Т-клетките имат някои изменения, причинени от ензима – трансглутаминаза 2”, казва Солид.
Точно преди екипът на Солид да направи това откритие, германски учени установили, че пациентите с глутенова ентеропатия имат антитела точно срещу този ензим. Това едва ли е чиста случайност.
Понастоящем проф. Солид и екипът му изследват как се формират антитела срещу тъканната трансглутаминаза.
„Мислим, че това е нещо голямо”, казва Лудвиг Солид – „разбираме кои имунни клетки са активирани и защо”.
Митове за глутеновата ентеропатия
Глутеновата ентеропатия (ГЕ) може да бъде тежко заболяване. Причинява мъчителна болка, хроничен запек или диария, спиране на растежа при деца, анемия или умора.
За пръв път е бил описан от Аретей от Кападокия, гръцки лекар, практикувал през I век. До 40-те години на XX век е бил свързван с консумацията на пшеница, а през 1952 е направена връзката с глутен
За съжаление все още съществуват различни митове за заболяването, които често са причина за значително забавяне на диагнозата, което при възрастните е средно около 10 години след появата на първите клинични симптоми.
При децата диагностицирането е по-бързо поради наличието в повечето случаи на изразени клинични симптоми, като изоставане в растежа, диария, коремни болки и промяна в поведението.
При възрастните пациенти може от години да са налице анемия, лесна умора, отпадналост и леки или неопределени симптоми като коремна болка, метеоризъм, диария или запек.
Голяма част от тези пациенти са лекувани в продължение на години за irritable bowel syndrome, много от тях са насочвани за психиатрични консултации поради неповлияване на оплакванията от провежданото лечение. Дори част от пациентите, насочени за гастроскопия, не винаги са точно диагностицирани; тъй като при нормален ендоскопски образ обикновено не се извършва дуоденална биопсия.
За съжаление, за пациентите с ГЕ обикновено това е правило, а не изключение. Забавянето на диагнозата увеличава продължителността на експозиция на чревната лигавица на вредното действие на глутена и може да доведе до развитие на други автоимунни заболявания и различни усложнения.
Затова основните митове, който трябва да бъдат развенчани са, че ГЕ е рядко заболяване, засягащо само бялата раса, предимно деца, с типични клинични прояви диария и загуба на тегло.
По темата работят: Динко Щилянов и д-р Радислав Наков
