Получих дипломата си през Януари тази година. В момента работя на 3 места. За месец май получих възнаграждание за 330 часа положен труд – средно по 10-11 часа всеки ден от седмицата. Тежко е, но не ми тежи. Напротив. Никога в живота си не съм бил по-щастлив. Обичам да работя, обичам професията си. Аз не искам държавата да ми помага по никакъв начин. Нито да ми дава пари, нито нищо. Аз искам държавата да не ми пречи!

Какво имам предвид? За системата на специализациите се говори като за система на обучение. Каквато тя не е. Системата за специализациите е тръстово споразумение между вече остарелите кадри срещу вече поготвените такива с цел ограничаване на достъпа до специфичен трудов пазар.

Говоря за наистина възрастните колеги, които вече не разполагат с необходимата енергия да се справят в конкурентна среда. Често не разполагат и със съвременна теоретична и практическа подготовка. За сравнение – ние, „хлапетата“, кипим от енергия, масово владеем английски и некачественото обучение не ни е попречило да се превърнем в добри лекари. Естествено – нито ние, нито старците можем да се състезаваме с колегите на по 30, 35, 40, 50 години. Те имат достатъчно енергия и желание, но за разлика от нас, наскоро дипломиралите се, вече имат безценен опит.

Мнозина ще кажат – щом не харесваш системата на специализациите, не специализирай. Добре, обаче кой държи практически целия финансов ресурс за здравеопазване в България? Здравната каса. А пред нея без специалност си никой и нищо. И, съответно, преставаш да бъдеш изгоден работник за повечето болници, а дори да те вземат – заплатата ти е значително по-ниска, „пътеките“ значително по-скромни.

Българското здравеопазване е сковано от монополи – монопола на старите, монопола на Касата, монопола на Българския лекарски съюз. И от това страдат всички – младите, старите, болниците… И най-вече този, за когото, поне на думи, е цялата история – пациентът.

Пределно наясно съм, че не мога да очаквам чудеса. Ние сме членове на ЕС, където във всяка страна съществуват подобни монополи. Това, което може да се направи, е да бъдат погледнати нещата като такива, каквито са. Конкретно за специализациите следва да се търси начин за облекчаване на режима на издаването на дипломите. Дали ще се издават на база стаж в отделение със съответно ниво на компетентност плюс издържан изпит или по друг начин – няма значние. Защитената специалност не гарантират компетентност и следва като общество да търсим начини да „измамим“ системата.

Знаете ли… Много подобна ситуация, дори практически същата, е описана в „Железния светилник“. Там на Стоян, за да получи правото да бъде майстор, да има собствен дюкян и да даде на света своя честен труд, му се налага да прибегне до насилие. Наистина ли и ние в XXI век е необходимо да стигаме до там!?…