Колкото и да се опитват болниците все още изпитват затруднения в предотвратяването на вътреболнични инфекции (ВБИ), разкрива анализ на болничните данни.

„Разпространяването на нозокомиалните инфекции се увеличава при лоша хигиена и лоша и немарлива медицинска практика. Има правопропорционална връзка между усилията за поддържане на чиста и стерилна среда и здравето на пациентите, обратната зависимост също е очевидна.”, съобщава Вертина Филипс, завършила студентка от Rutgers School of Public Health в Ню Джърси.

Разследващите органи призовават за внедряване на нови технологии, които да „напомнят” на болничния персонал да спазват хигиенните стандарти. Подобни устройства са алармите, сигнализиращи за необходима смяна на филтри и други временни консумативи и системи, както и системи, разположени например в стаите за миене на ръце в операционните зали и интензивните отделения, които сигнализират при твърде кратко и претупано миене на ръце.

Вентилационните системи, снабдени с филтри за пречистване на въздуха от частици, могат да задържат само тези с размер по голям от 1 µm, което не помага да се попречи на разпространението на по-малки частици, например вируси.

Освен това дори и най-пълните и последователни указания за предотвратяване на ВБИ са дотолкова ефективни, доколкото хората, които ги изпълняват са съвестни към задължнията си, отбелязва също Филипс.

Резултатите от направеното изследване от Филипс и екипа и, са били представени на постер на 141-вата годишна среща на Американската асоциация за обществено здраве – American Public Health Association (APHA).

Като ВБИ се дефинират инфекциите, настъпили 48 часа след прием в болница, 3 дена след изписване или 30 дена след извършена хирургична манипулация. Те могат да се причинят от микроорганизми, намиращи се по телата или дрехите на здравните работници или по повърхности като брави на врати, щори, пердета и мебели.

„Нозокомиалните инфекции са сериозен проблем в нашата сфера, особено резистентните бактерии като метицилин-резистентните щамове Staphylococcus aureus, еритромицин-резистентните Enterococcus и карбапенем-устойчивите Enterobacteriaceae” – споделя д-р Аманда Тейлър, специалист по обществено здраве и епидемиолог в Тенеси.

„Карбапенемите се считаха за последно средство на избор и се даваха на хора, с резистентни на всичко друго щамове. Сега, когато започнаха да се появяват и карбапенем-устойчиви бактерии, смъртността при пациентите, заразени с тях, нарасна значително”

Тейлър, която не е участвала в изследването на Филипс, обяснява, че източникът на карбапенем-устойчиви щамове в болниците, които тя е посетила, е неясен. Също така отбелязва, че инфекциите с Klebsiella са най-често резистентните на карбапенеми ВБИ.

Застоялият, влажен и топъл въздух съдържа бактерии

Вертина Филипс и екипът й са провели литературна справка и са подбрали 10 изследвания, описващи най-добрите методи и практики за предотвратяване на нозокомиалните инфекции.

Открили, че повечето болници изпълняват изискваните поне 6 пълни цикъла на „подмяна на въздуха” и проветряване в помещенията (като поне 2 от тях трябва да са с „външен” въздух).

Взето е в предвид, обаче и че проветряването не е достатъчно само по себе си; температурата и влажността на въздуха в помещенията също са от огромно значение за предотвратяването на ВБИ. Топлият и влажен въздух е по-плътен и сгъстен и съдържа повече частици и аерозоли – среда за прикрепване на бактерии.

Освен това хигиената на ръцете, задължителна за предотвратяване на предаването на бактерии от носител към пациент, е била леко занемарена в някои заведения.

В изследване от 2008 например, се отчита, че студентите по медицина прекарвали 6 седмици в наблюдение и усвояване на миенето на ръце и антисептичните практики в болница в Охайо. Дори в хирургичните звена миенето на ръце изпълнявало изискванията само на 56.4% (Infect Control Hosp Epidemiol. 1998;19:858-860).

Изследване в европейски болници от 2005 пък установило, че 40% от ВБИ се дължат на лоша хигиена на ръцете (Contin Educ Anaesth Crit Care Pain. 2005;5:14-17).

Филипс и екипът и изтъкват, че данните от проучванията за вентилационните системи не могат винаги да бъдат приложени и използвани за сравнение поради различните размери, начин на употреба и работни характеристики на болничните сгради, в които тези системи функционират.

Те препоръчват хигиенните специалисти да провеждат обучения по превенция на ВБИ и поддържане на добра хигиена в болниците на всеки две години.