Тази сряда в УМБАЛ „Св.Иван Рилски”, бе представена за първи път в България Терапията ИТБ (интратекална терапия с баклофен) .
Темите и участниците бяха:
- доц. Иван Чавдаров , Специалист по Физикална и Рехабилитационна медицина, Управител на Специализирана болница за рехабилитация на деца с церебрална парализа – „Св.София”. Той представи какво представлява ДЦП. Проблематика на заболяването. Лечение и съвременни терапии.
- д-р Красимир Минкин – неврохирург, Клиника по неврохирургия УМБАЛ „Св. Иван Рилски” – представи къде е мястото на България при въвеждането на съвременни терапии, повлияващи качеството на живот на пациентите. Медицинска и икономическа ефективност.
- д-р Клемен Граблиевич: Лечение на дистония и спастицитет с Баклофенова помпа по света.
- д-р Митя Бенендичич: Хирургични особености на интратекалната баклофенова терапия.
В Европа терапията е на стойност между 15 000 и 25 000 евро, като се покрива от държавата изцяло в западно европейски страни и частично във всички останали, без България.
Фармакоикономичен анализ показва, че парите, които се спестяват за един пациент за една година са между 3 500 и 5 000 евро на пациент.
Положително повлиаване от терапията
Терапията ИТБ ефективно облекчава тежката спастичност и спазмите при по-ниски дози от тези на орално приемания баклофен, като може да намали и страничните ефекти в сравнение с оралното приемане:
- Увеличава самостоятелността, за да подобри извършването на дейностите от ежедневието – хранене, обличане, удобно сядане или по-лесно придвижване;
- Индивидуално титрира възможно най-ниската ефективна доза за всеки пациент и може да се приспособява към неговите нужди във всеки един момент с посещение на лекарския кабинет за регулиране на дозата;
- Съобразява се със специфичните лични обстоятелства, включително с хода на заболяването.
Още през 1984 г., се предлага използването на интратекално приложение на баклофен като алтернатива на пероралното. Баклофенът има значителни странични ефекти при перорално прилагане. Дозите, необходими за провяване на антиспастичния ефект на баклофена носят със
себе си непоносими странични ефекти като гадене и обърканост. Разликата – при оралното подаване лекарството циркулира по системата, за да достигне мястото на действие и това може да доведе до непоносими странични ефекти в централната нервна система.
Интратекалното подаване е насочено към гръбначно- мозъчната течност (ГМТ)- така се заобикаля кръвно-мозъчната бариера. Използват се много по-малки количества лекарство и няма странични ефекти , както при оралното приложение – замайване, гадене , умора.
Показания
Първоначално интратекалното лечение с баклофен е било прилагано при пациенти с травми на гръбначния мозък или множествена склероза. По-късно към показанията се включват и пациенти с детска церебрална парализа и дуги увреждания на главния мозък, водещи до спастицитет.
Поради присъщите рискове при контролната процедура и регулирането на дозата след имплантирането на помпата, тези етапи трябва да се провеждат под медицински надзор и в подходящо оборудвана среда, като се спазват указанията, поместени на етикетите на изделието и описани в раздела за дозировка и приемане.
Техника
Поставя се катетър с баклофен около гръбначния мозък. Така се постига висока концентрация на спинално ниво , което позволява намаляване на спастицитета при липса на странични ефекти. Така се преодолява кръвно-мозъчната бариера. Всяка имплантаця на интратекална баклофенова помпа се предшества от баклофенов тест, при който се инжектира болусно или като постоянна инфузия баклофен. При положителен тест се имплантира интратекален катетер, който се свързва с баклофенова помпа, която се нуждае от напълване всеки 3-8 месеца в зависимост от дневните нужди от баклофен и вида помпа.
Резултати
Важно е, че се наблюдава значително подобрение на качеството на живот при над 80% от пациентите. Случаите, при които пациенти с невъзможна самостоятелна походка успяват да проходят са редки, но по правило значително намаляват болките от мускулните спазми и се увеличават възможностите за самообслужване и значително по-лесно обслужване на тези пациенти.
Терапия с дългосрочна ефикасност за пациентите:
- 72% от целите на лечението са постигнати напълно или почти напълно при измерванията след 31 до 78 месеца;
- Отчита се значително подобрение в средната оценка за влияние на заболяването и тенденция за подобрение на мярката за функционална независимост след 12 месеца;
- При дейностите от ежедневието – например разполагането, обличането, придвижването, използването на ръцете и тоалетната хигиена – се отчита подобрение при 53% до 70% от пациентите, средно 2,6 години след имплантиране на помпата.
