Младите лекари ще получат възможност да работят със здравната каса и да получават пари за труда си от нея. Това стана ясно на първата дискусия от кампанията на в. „Стандарт“ и „Дарик радио“ „Млад медик“. Стартът й беше даден от главния редактор на вестника г-жа Славка Бозукова вчера в хотел „Даун таун“ в София. Партньори на кампанията са Българският лекарски съюз (БЛС) и Министерство на здравеопазването (МЗ).

На дискусията присъстваха както ключовите политици в сектора – здравният министър д-р Петър Москов, директорът на здравната каса д-р Глинка Комитов, депутати, така и представителите на съсловието – председателят на БЛС д-р Венцислав Грозев, председателят на асоциацията на специалистите по здравни грижи Милка Василева, председателя на Асоциация за развитие на медицинската общност (АРМО) д-р Радислав Наков, други млади медици и директори на болници.

Липсата на възможност лекарите без специалност да получават пари от НЗОК за труда си е основната пречка в наемането им на работа от болниците. Причината е, че от тази година те са длъжни да плащат пари на медиците. Когато ги вземат на щат обаче, лечебните заведения генерират само разход, а не и приход. Затова водещите болници в страната обявиха по-малко места за прием на млади медици. Заради това специализантите лекари поставиха на първо място този проблем.

„Искаме нужда от подкрепа от НЗОК, защото трудът на младия лекар не беше регламентиран“, заяви д-р Радислав Наков, председател на АРМО. „Недопустимо е държавата да признава дипломата за медицинско образование, а подписът на специализанта да не се признава от НЗОК“, подкрепи го и новият председател на БЛС д-р Венцислав Грозев. Здравният министър обаче веднага даде решение на проблема.

„Подготвихме промени в закона за лечебните заведения, в чл. 80 се регламентира статута на лекарите-специалзианти, така че да работят с НЗОК“, обясни д-р Петър Москов. На практика, ако промените се приемат тази година, от следващата болниците биха могли да получават пари за труда на специализантите от касата и да им дават нормални заплати. Властта обаче предвижда да се направят и правила за разпределение на парите от НЗОК за трудови възнаграждения. Така може да се намали ножицата, която се е отворила между различните медицински специалности. „Диспропорцията в заплащането е огромно, движи се от 800 лв. до 6 000 лв., което кара всички да искат а стават кардиохирурзи“, каза д-р Емануил Найденов, председател на фондация „Остани“. „Предвиждаме 40% от парите на болниците по здравна каса да отиват за заплати на лекарите, а част от тях да са целенасочено за специализантите“, каза в отговор д-р Глинка Комитов, директор на НЗОК. Освен това властта се съгласи младите медици да получат шанс да преговарят лично Касата при сключване на Националния рамков договор.

„Таксата за обучение от 180 лева, която специализантите трябва да плащат всеки месец за обучението си, е друг от проблемите на младите лекари.“, съобщи д-р Радислав Наков.  „Държавата ще плаща таксата за обучението на младите лекари по дефицитните специалности от следващия месец“, отговори министър Москов.

Друг от проблемите на младите лекари е, че болниците не са мотивирани да назначат на трудов договор специализантите в  „заварено положение“, заяви д-р Наков. Към момента те са 3200, но в следващите 2 г. този проблем ще се изчисти, отговори министърът. За решаването на проблема с финансирането на труда на специализантите ще помогнат и европейските фондове. „Планираме в следващите 6-7 г. да осигурим по 1-2 минимални заплати по европрограмата „Нови възможности за младите лекари“ на 1000 специализанта„, съобщи д-р Москов.

Зам.-образователният министър проф. Николай Денков пък обеща още 100 млн. лв. за реновиране на медицинските университети и развитие на кадрите. Тези пари ще се осигурят по ОП „Наука и образование за интелектуален растеж“, средствата ще се дават на висшите училища и партньорите им в медицината, за да се оборудват лаборатории, да се развиват парамедици и лекари, обяви той.

Въпреки решението на някои от проблемите на младите медици, много остават на дневен ред. Качеството на обучение, стимулирането на преподавателите и отговорността им при работа с младите лекари, кариерното израстване в медицината, мястото на медицинските сестри и акушерките в системата са сред темите, на които ще се търси отговор в следващите дискусии в кампанията „Млад медик“.