Министърът на здравеопазването д-р Петър Москов коментира лекарствената политика, която смята да въведе по време на неговото управление, заедно с представители на Българската фармацевтична генерична асоциация.

– Министър Москов, има ли начин да има качествена и достъпна терапия за българските пациенти?
– От моя гледна точка това е въпрос как охраняваме обществения ресурс, за да бъде максимално добре разпределен според нуждите на хората. Дотук разходите за лекарства на публичния фонд растат експоненциално всяка година – с 10%, 13%, 15% и повече. Средното нарастване на тези разходи в Европа е в рамките само на 3 до 5%. При нас има покачване на разходите за медикаменти, което не може да се обясни от нуждата на българските граждани от лекарства.

Не деля фармацевтичната индустрия на добра и лоша, нито на иновативна и генерична. Това ръководство на министерството вижда решаване на проблема в съвместно споразумение. Трябва да си стиснем ръцете при определени принципни и финансови параметри.

– Няма ли вашите регулации да доведат до изчезване от пазара поради икономическа нерентабилност на евтини медикаменти?
– Двойното изстъргване цената на генеричните медикаменти, веднъж през реферирането с най-ниската цена в другите държави и втори път през вътрешната конкуренция, наистина е причина част от генеричните медикаменти да изчезват от българския пазар. Затова предлагаме при няколко генерици за една позиция те да не се реферират по най-ниската цена в цяла Европа, а по средната от трите най-ниски. Това ще даде икономическа стабилност на фирмите.

В момента има фирми-мюрета

(б.а. мюре значи жива примамка), които регистрират невъзможна цена и след това не продават в България. Но с новия закон те ще имат ангажимента при влизане в позитивната листа и при регистриране на медикамента да го поддържат на пазара точно определено време.

– Как конкретно ще се справите с хроничния преразход за лекарства на Здравната каса?
– В света съществуват четири инструмента за регулация на публичните разходи за лекарства и ние ще ги използваме. Първият са отстъпките за реимбурсираните медикаменти. В готвените от нас промени в Закона за здравното осигуряване е записано, че всеки нов медикамент може да влезе в реимбурсация само след предварителна договорка за отстъпка.

Вторият инструмент са различните отстъпки на дистрибутора, на производителя или на аптеката за лекарствата, които са 100% реимбурсирани, да остават в публичния фонд, в НЗОК. С този допълнителен ресурс могат да се плащат нови медикаменти. Това нещо частично сме регламентирали в Наредба №10 преди две седмици.

Третият инструмент е директно връщане на пари от индустрията към публичния фонд или споделяне на риска. Това, което предлагаме и ще стане вероятно закон след две седмици, е националното договаряне да завърши с национално споразумение. То ще даде макрорамката, приемлива и за бизнеса, и за публичния фонд. Публичният фонд ще отделя в следващите три години допълнително за лекарства само точно определен процент според финансовата прогноза на управлението. За да има споразумение по тази макрорамка между всички играчи на пазара, което да стане законен акт, под него трябва да са подписите и на двете основни асоциации на фармацевтичната индустрия.

Но ако разходите нараснат извън тази рамка заради маркетингова политика на фармацевтичната индустрия, преразходът ще се връща от индустрията обратно в Здравната каса. Това е схема, която работи в по-голямата част от европейските държави. Така ще престане историята

дали Касата ще излъже индустрията,

или индустрията ще излъже Касата. Ще престане и практиката лекарите да са служители на процент към фармацевтичните фирми.

– Как ще се изчислява нелегитимният растеж на разходите за лекарства и ще се връща от индустрията обратно в НЗОК?
– Ще дам конкретен пример. Ако този механизъм е работел през 2013 г., по най-неизгодната формула за връщане на преразхода по съотношението между процент от пазара и оборота, една от най-големите български генерични компании би трябвало да върне в НЗОК 372 000 лв. Много ли ви се виждат? В същото време две компании – за генерични и за оригинални медикаменти, са направили немалки разходи, за какво, мислите? Едната е завела голяма група журналисти да участват в обсъждане качеството и позитивите на навлизане на нов медикамент на реимбурсния пазар и в България, и в Европа. Другата фирма в началото на годината е натоварила един самолет с български лекари и ги е изпратила на конгрес в Бали. Проверихме, че в Бали е нямало конгрес.

– Какво ще се случи, ако не стигнете до споразумение с фармацевтичната индустрия по макрорамката?
– В такъв случай държавата ще си запази правото да предприеме други стъпки, които няма да са съгласувани с индустрията, а ще бъдат според интересите на здравноосигурените граждани. Ако няма пакт за стабилност, който да ни охранява макрорамката на бюджета, Касата ще налага между 2,5 и 15% отстъпки при договарянето. Това вече ще е сатрапия, но ще го направим. Все пак смятам, че е в интерес и на индустрията да подпишем пакт за стабилност. Витае усещането, че има спор и различни мнения между представителите на управлението на здравеопазването и фармацевтичната индустрия, но то не е съвсем истинско. По-скоро сме взаимно притеснени от предишни

лоши, нечисти, непрозрачни практики,

на недокрай договорени начини на взимане на решения, отколкото от самите решения.

– Кой е четвъртият инструмент за намаляване на разходите и достъп на повече пациенти до лекарства?
– Това е прогенеричната политика. У нас обаче самата генерична индустрия допусна за генерика да се говори като за второ качество медикаменти. А това е невярно и от медицинска, и от финансова гледна точка. Преди две години представител на пациентска организация направи така, че определен генеричен медикамент да не бъде реимбурсиран от Касата и пациентите да се лекуват само с оригинала, защото генерикът е лош. Попитах представителите на генеричната индустрия защо не са осъдили този човек, защото е изрекъл лъжа. Генерикът е същото като оригинала, но с яснотата какви са възможните странични ефекти от 10-годишното приложение на оригинала и които са компенсирани в този генерик. Няма разлика в качеството на лечение с генерика и с оригинала.

Друг механизъм за намаляване разходите за лекарства специално в болничната помощ е електронната платформа за търгове. Всяко лечебно заведение ще бъде задължено да купува лекарства само чрез електронен търг с основен критерий най-ниска цена. Ако това не е прогенерична политика, нека някой ми каже, че не съм си пил хапчетата – генеричните. Разбира се, добре е да има и генерици, и оригинални лекарства.

– Защо не се спазват терапевтичните ръководства, за да не се дава възможност на някои лекари да изписват ненужни за лечението медикаменти?
– Не само администрацията е виновна за това да нямат задължителен характер терапевтичните ръководства. Но и това ще стане. Когато получат задължителен характер, един по-комерсиален по дух лекар няма да може да пробива принципите на добрата медицинска практика. Част от гилдията не гледа сериозно на изработването на терапевтичните ръководства. Но ако не ги предадат в срок, предупредили сме, че държавата ще вземе на въоръжение аналогични фармакотерапевтични справочници от европейски държави.

Източник: Блиц