Д-р Илияна Пачева, дм

Атаксия телеангиектазия (А-Т, синдром на Луи Бар) се характеризира с прогресираща малкомозъчна ататксия започваща между 1 и 4 годишна възраст , очедвигателна апраксия, хореатетоза, телеангиектазии на конюнктивата, чести инфекции, имунен дефицит , и повишен риск от развитие на малигнени заболявания, особено левкемия и лимфом.

Индивидите с А-Т са изключително чувствителни на йонизираща радиация.

Етиология

Характерно е автозомно-рецисивното унаследяване на мутации в АТМ гена на хромозома 11q22-q23

Мутации в АТМ гена се локализацират навсякъде в АТМ гена, няма ‘горещи’ места. Описани са повече от 270 уникални мутации.

Повечето са делеции или сплайс-свързани(43%). Понякога инсерции и in-frame мутации. 40 до 50% от мутациите водят до сплайсинг аномалии. Слабо изразен фенотип: 5762 ins137nt; 8494С>Т. Повечето пациенти са хетерозиготи

Клинични прояви

Фенотипни вариации

Атаксия: начало на първите прояви

Ниво на имунен дефицит

Ниво на клетъчна чувствителност кум йонизираща радиация

Присъствие или отсъствие на неоплазии

Неврологични прояви

Начало: Типичен синдром – 1-2 години; някои мутации причиняват по-слабо изразен синдром- по-късно начало, по-бавно влошаване на неврологичната симптоматика; малкомозъчни прояви: залитаща походка; очедвигателна апраксия; атаксия: централна-> периферна; дисартриа; екстрапирамидна симптоматика: дистония, масковидно лице, хореатетоза, други движения: миоклонус или тремор при 25% от случаите, лигавене; сензорни невропатии от различен характер

Спинална мускуна атрофия: дистална

Начало: късно – втората декада; дистална мускулна слабост или тремор в покой

Клинично: слабост: крака->ръце; сухожилни рефлекси: отслабени или липсващи; сетивност – нормална; тремор – статичен

Варианти на заболяването: дистална мускулна атрофия с атаксия

Начало: трета, четвърта декада; статичен тремор; слабост – дистална; атаксия – умерена; имунен дефицит: умерен; дефекти в репарацията на ДНК – умерени; малкомозъчна атрофия: умерена или липсва; АТМ протеин: понижен , но с установими нива; кора – ормална или загуба на паметта; рефлекси – сухожилни – отслабени или липсващи; планрарен – повишен или липсващ.

Системни особености

Предиспозиция към неоплазии

Риск: 38%

Левкемия : 14q ( Т-СLL)

Лимфом: В- клетъчен

Могат да се развият преди да се диагностицира А-Т

Хетерозиготите имат четири пъти по-висок риск за развитие на рак( напр. рак на гърдата), повече сърдечни болести

Телеангиектазиии: дилатирани малки кръвоносни съдове , кожни и очни, начало 4-6 годишна възраст

Имунитет: Кожни алергии; Рекурентни рспираторни нфекции; Т-клетъчен имунитет- намален

Ендокринни: окосмяване, тестикуларна и овариална хипоплазия, нарушен глюкозен толеранс

Хематологични: лимфопения, анемия

Продължителност на живота: 20 до 50 години

Диагноза

ЕМГ: Денервация

ЕЕГ: намалени СМАР амплитуди

Висок серумен алфа-фетопротеин: повече от 10 ng/ml при повече от 90% от пациентите с А-Т. Серумната концентрация на АФП може да бъде повишена при незасегнати деца под 24 месечна възраст.

Серумните имуноглобулини: намалени или липсващи IgA, IgE и IgG2. IgM са повишени (23%). Олиго и моноклонална гама патия(10%)

Други имунни дефицити: Т-клетъчна недостатъчност:30 %. Тимус: малък наподобява ембрионален

Хромозомни аномалии: 7,14 хромозомна транслокация в 5 до 15 % от периферните клетки. Слаби места: 14q11, 14q32,7p13-p15, 7q32-q35,2p11,2q11. Чувствителност кум йонизираща радиацияция

Теломери: увеличено скъсяване с възрастта или в клетъчни култури

ЯМР: малък церебелум

Генетична консултация

А-Т се унаследява по автозомно-рецесивен начин. Родителите на засегнато дете са задължителни носители на мутация в АТМ гена. На теория всеки роднина (сибис)на засегнат индивид има 25% шанс да бъде засегнат и 50% шанс да е безсимптомен носител и 25% шанс да не е нито засегнат, нито носител.

АТМ хетерозиготите (носители) могат да имат повишен риск от развитие на рак. Съществува пренатално тестване.

АТМ гена е единственият познат ген, асоцииран с атаксия – телеангиектазия.

Молекулярно генетично тестуване: директан ДНК

Клинични ползи: потвърждаване на диагнозата. Тестване за носителство. Пренатална диагностика

Лечение

До момента не е познато лечение за синдрома на Луи Бар. Прилагат се физиотерапия, скрининг за неоплазии и избягване на излишна радиация.

Рубриката „Редки болести“ на MedicalNews.bg се осъществява със съдействието на Националния алианс на хора с редки болести и на Института по редки болести.

За допълнителна информация, посетете www.raredis.org, Orphanet и NIH Office of Rare Diseases Research.