Проф. Евгения Христакиева е ръководител на Клиниката по дерматология към УМБАЛ „Проф. Д-р Стоян Киркович“ – Стара Загора. Работила е в болницата Хадаса към Еврейския университет, Йерусалим, Израел и в Немския медицински център Ен Бокек на Мъртво море в Израел

Специализирала е дерматохирургия и фототерапия в Клиниката по дерматология и венерология Vivantes-Neukeoln, Берлин.

Проф. Христакиева има най-голям опит в нашата страна по отношение диагностиката и лечението на заболчването хидраденитис супуратива. Тя беше така любезна да даде специално интервю за Medical News по отношение на това рядко заболяване. 

Проф. Христакева, какво представлява заболяването гноен хидраденит?

Гноен хидраденит или хидраденитис супуратива (ХС), понякога наричан от дерматолозите инвертно акне , е хронично, възпалително, болезнено, според някои медицински доклади – имуномедиирано заболяване (неговият механизъм на възникване и развитие се свързва с патологично променен имунен отговор на организма). 

Засяга главно хора в активна възраст – 20-60 годишни. Най-често се проявява след пубертета, но има случаи на диагностицирани 11-12 годишни пациенти. Характеризира се с възпалени области, обикновено разположени около подмишниците и слабините.

Тези възпалени области често са на места, където кожата се трие в кожа и включват лезии, възли, циреи и абсцеси. Възпаленията обикновено се появяват на места с много мастни и потни жлези, както и под гърдите при жените, в бикини-зоната, по седалището и по вътрешната част на бедрата.

Какви са най-честите симптоми?

Болката е водещ симптом на гнойния хидраденит. Заболяването протича продължително, като фазите на активност на болестта се редуват с недълготрайни ремисии. Обикновено пациентите страдат през целия си живот, което силно затруднява социалната им активност и влошава качеството на живот.

Болестта травматизира физически и психически пациентите. Депресията е най-честото съпътстващо състояние.

Каква е разпространеността на гнойния хидранетит в България и по света?

Малко проучвания са правени доколко разпространен е хидраденитис супуратива в света. Предполага се, че около 1% от общото население на света е засегнато. Необходимо е да се направят повече изследвания в световен мащаб, за да се определи каква е причината за заболяването, колко разпространено е и кое е най-ефективното лечение за него.

За съжаление липсват данни за броя на болните с гноен хидраденит в България. В дерматологичната практика на родните ни университетски клиники са известни не повече от 50 пациента за цялата страна.

Кои специалисти могат да се срещнат в практиката си с това заболяване?

На първо място това са общопрактикуващите лекари,защото сисистемата е такава, че пациентите трябва първо да минат през тях. На второ място са дерматолозите и хирурзите, като понякога пациентите отиват директно при тях. Гениколозите също се срещат често с това заболяване.

В момента правим проучване при какви специалисти най-често попадат пациентите с хидраденитис супуратива. Пациентите имат най-голям контакт с хирурзите, понеже оформянето на абцеси изисква именно тяхната намеса и то често в спешните центрове.

На базата на какво можем да се съмняваме за наличието на диагнозата?

Има точни диагностични критерии – това са определени промени, най-често възпалителни. Характерни е наличието на подувания в областите на човешкото тяло, където апокринните потни жлези са най-много – аксилите, ингвиналните гънки, глутеусите, гениталии, около ушите.

Засягат се космените фоликули и  се формират фоликулити, фурункули и абсцеси. Получава се и гнойна секреция. Измененията често са симетрични.

С кои заболявания най-често можем да сбъркаме ХС ?

За съжаление, често гнойният хидраденит остава недиагностициран с години или в много случаи е диагностициран погрешно като циреи, форункули, корбункули, или просто инфекция на кожата.

Задължително трябва да се направи диференциална диагноза още със стафилококова инфекция, фоликулит и с коликвативния вариянт на туберкулозата.

Практиката показва, че повечето лекари мислят, че става въпрос за даден тип бактериална инфекция или флегмон. Поради това и поради причината, че не съществува клинична пътека за лечение на гнойния хидраденит, именно флегмонът е най-честата диагноза, с която пациентите попадат при хирурзите или дерматолозите.

Ако в практиката си имаме пациент, за когото се съмняваме, че има ХС, накъде трябва да го насочим?

Клиниката по дерматология към УМБАЛ „Проф. Д-р Стоян Киркович“ – Стара Загора има най-голям опит към момента. През последните 4 години работим и със специализирана за заболяването клиника в Германия. Понастоящем офисиално по това заболяване работя аз, заедно с докторанта, на когото съм научен ръководител.

Хубаво е, че расте броя на дерматологичните центрове в страната, които вече се запознаха със заболяването и тепърва ще събират още повече опит.

Предстои и да организираме курс по дерматохирургия в началото на октомври, заедно с екипа, с който кореспондираме в Германия, на който имаме желанието да запознаем колкото се може повече колеги с проблемите по диагностиката и лечението на заболяването.

Всеки колега, който се интересува от нещо звързано с ХС, може да се свърже с нас, ние сме отворени и ще споделим опита си.

Какво е лечението на това заболяване?

Към настоящия момент не е известно средство за трайно излекуване на гнойния хидраденит и няма одобрени лекарства за лечение на болестта от каквито и да било регулаторни здравни органи.

Терапията се дели на индуцираща и поддържаща. При първата приложение намират кортикостероидите, някои антибиотици и ретиноидите, но последните отпаднаха от консенсуса за лечение. Не се използват имуномодулатори като азатиоприн и метотрексат.

Биологичните медикаменти (моноклонални антитела срещу TNF – alfa) се препоръчват при тежките случаи и за подготовка за хирургия.

При най-тежките форми се налага хирургична намеса. Медикаментознатата терапия е ефективна и във връзка с хирургията, като намалява обема на хирургичната интервенция или намалява риска от рецидиви след лимитирана операция.

Съществува ли коморбодност между ХС и други забоилявания?

До скоро се считаше, че при засягане на аналната област задължително трябва да се изключи болест на Крон. Но последните данни, представени на експертна среща по темата провела се в Брюксел през март, показват, че коморбидността между ХС и болест на Крон не е толкова висока.

От друга страна, най-често пациентите с ХС имат спондилоартроза. Все още няма достатъчно данни по темата за коморбидността и тепърва ще се провеждат проучвания по темата.