Проф. Илко Гетов е председател на Българския фармацевтичен съюз. Преподавател във Фармацевтичния факултет на Медицински университет в София. Научните му интереси са в областта на социалната фармация, лекарствената регулация и фармацевтичното законодателство, фармакоикономиката и фармакоепидемиологията, болничната и клинична фармация. Автор на многобройни научни трудове. Лектор на научни форуми в чужбина и преподавател в чуждестранни университети. От 2013 г. е член на Изпълнителния комитет на Фармацевтичната група на Европейския съюз (PGEU). Представяме Ви интервю с него на образователния портал Akademika.bg по повод дипломирането на поредния випуск фармацевти.
Проф. Гетов, достатъчно на брой ли са фармацевтите у нас?
Проблемът не е в броя на фармацевтите, а в броя на аптеките. Като влезете в регистъра, ще видите на един и същ адрес открити повече от една аптека – това не е нормално. Оптималният брой на аптеките спрямо населението у нас трябва да е около 2000 – 2200, а той е между 3600–3700. Те са неравномерно разпределени в страната, което създава проблем за населението в трудно достъпните райони. В същото време членове на нашия съюз са 5737 български фармацевти. В момента 1,6 фармацевти работят в една аптека при средно европейски стандарт 2,8. Ако аптеките са около 2000, тогава и ние ще покрием европейската норма за магистри фармацевти. В нашето съсловие на този етап има баланс между производството на кадри и нуждите на пазара. Няма безработни фармацевти, което е добра новина на фона на икономическото състояние и безработицата в страната.
Къде се реализират завършилите фармацевти?
Професионалната реализация на фармацевтите е в много сфери – аптеки, болнични аптеки, клинични изпитвания, производство, администрация и контрол. Има място за всички. Липсващите кадри в определени сфери могат да се покрият от помощник-фармацевтите, които вече имат бакалавърска степен и могат да извършват всички дейности в аптеката, като единственото ограничение е да не отпускат лекарства по лекарско предписание – те изискват определено ниво на компетентност и това е отговорност и право на магистър-фармацевтите.
Добре ли е да си фармацевт в България от финансова гледна точка?
Да, добре е. За това се учи почти 6 години. Ние сме сред т. нар. регулирани професии – лекари, лекари по дентална медицина, фармацевти, акушерки, юристи и архитекти. Образованието ни е идентично с това в държавите членки на ЕС. Изискванията и предметите са записани в директива и тя е задължително. Всеки завършил фармация у нас може да работи където и да е в Европа. Това е т. нар. механизъм на автоматично признаване на професионалната квалификация. Единственото нещо, което е необходимо в определени държави, е да се положи изпит по местен език, защото става дума за контакт с пациента. В Българския фармацевтичен съюз направихме някои стъпки – издадохме на нашите колеги европейска карта с цел да могат да пътуват и се легитимират като фармацевти, поддържаме актуален регистър на имащите право да практикуват професията (www.bphu.bg) и др.
Има ли мода при купуването на лекарства?
Има, разбира се. И тя се влияе много от рекламата, от активността на фармацевтичната индустрия, от залитането в предписанията на лекарите…
Не ползваме ли фармацевтите като лекари – искаме да ни препоръчват медикаменти?
Аптекарят има право свободно да ви даде лекарство без лекарско предписание и всички други продукти за здравето без лекарствата по лекарско предписание. А списъкът на тези продукти в последните години доста се разшири, може би затова оставате с такова впечатление. Това е в сферата на професионалната компетентност на фармацевта – препоръчването на такива лекарства, както и на други продукти, имащи значение за здравето на хората като хранителни добавки, козметични, санитарно-хигиенни и медицински изделия.
Източник: Akademika.bg
