Случаят на Михаил Иванов, получил сериозна диагноза като мезотелиом, жив и здрав 16 г. по-късно, е от онези истории, които дават надежда. Да, има доказателства, че ракът е лечим. И да, има условия: трябва да е открит навреме, да се довериш на способни лекари и да поемеш риска на лечението заедно с тях.
Последното е особено важно, тъй като тук става дума за експериментално лечение. Това е имунотерапията при рак, с която в международен план вече са натрупани дълъг опит и доказателства. Чрез гастроентеролога проф. Захарий Кръстев и неговия екип от университетската болница “Св. Иван Рилски” в София у нас също е натрупан 15-годишен опит при някои онкологични и при вирусни заболявания като хепатит В. По-голямата част от него е отразена в публикации в чужди научни списания.
“Разбрах за заболяването си през май 1999 г. след операция от херния в Първа градска болница в София. Дадоха ми стъкълце с биопсия, казаха, че прогнозата ми е година и половина живот и ме пратиха в Онкологията”, разказва Михаил Иванов. Той е физик с научна кариера, а по-късно се отдава на политиката като съветник на президента Желю Желев по етническите въпроси. Умението му да чете и да търси научна информация ще се окаже едно от важните условия за успеха.
Доц. Ангел Милев, сега шеф на отделението по хистопатология в Националната онкологична болница в София (СБАЛО), доказва редкия перитонеален мезотелиом – честотата е 1 на 100 000, и изпраща пациента “да му направи литературна справка” за тумора в библиотеката на Медицинския университет и в интернет. “Уж за него беше справката, всеки ден жена ми ходеше в библиотеката, а аз с помощта на приятели ровех в интернет. Четохме, четохме… Разбрахме, че това е рядък и страшен рак”, казва Иванов. Мезотелиомът в папиларна форма покрива коремната стена и останалите органи, като образува колонии от папили, и перитонеумът не може да функционира. По-известен е другият вид мезотелиом – плевралният в белия дроб, който се свързва с експозиция на азбест.
Още по-страшното знание, получено от медицинските издания на прага на новото хилядолетие, е, че химиотерапията и лъчетерапията ускоряват фаталния изход в този случай.
В СБАЛО правят лапаротомия – отварят корема, оглеждат внимателно, за да се ориентират за какво точно става дума, и затварят. Тогава мезотелиомът не се хваща с образна диагностика. Макар че процесът е доста обхватен, се явява първият късмет за Михаил Иванов: точно неговите мезотелиомни клетки не са от най-агресивните. Насочват го обаче за химиотерапия. “Тук вече съвсем си прибрах душата, защото знаех, че това означава по-бърз фатален изход”, спомня си Иванов.
Вторият му късмет е връзката с проф. Захарий Кръстев, един от водещите гастроентеролози у нас. Моли го за помощ – отново да бъде преценено нужна ли е наистина химиотерапия. Гастроентерологът обаче казал: “Аз ще се заема с твоя случай”.
Трети късмет: само няколко месеца по-рано, през декември 1998 г., проф. Кръстев и доц. Деян Желев от гастроентерологията на “Св. Иван Рилски” са на научен форум за лечението на рака в гастроентерологията в Атина. “Той създаде мост между хора, които се занимават с експериментални терапии в контекста на базовата наука, и хора от практиката. Там беше представена терапевтичната стратегия от проф. Лигидакис от Гърция, който правеше венозно интерлевкин в дозата от 18 млн. единици 10 дни поредно, с която е регистрирано лекарството”, разказва доц. Желев. Холандски екип начело с биолога Вилем ден Отер обаче показва много по-добри резултати от инжектиране на ниски дози директно в тумора при крави. Ниските дози са и по-безопасни, по-лесно се понасят от организма и курсът лечение е по-евтин, допълва доц. Желев.
Ден Отер и Кръстев се срещат. “Можем да правим това при хора”, казва българинът и започват съвместна работа. Резултатът е спасението на Михаил Иванов, първият подходящ за терапията пациент, който се явява след 6 месеца. Тя се състои във вливане на интерлевкин-2 с цел възстановяване на имунната система, за да се бори с тумора.
“Първо, за да имаш рак, значи си имунодепресиран. Второ, оперираният човек е имунодепресиран, затова и моите болни, преди да отидат на операция, биват подготвени със съответната имунотерапия”, обяснява проф. Захарий Кръстев. След химиотерапия и лъчетерапия е същото. “Това обаче не означава, че сме против химиотерапията, която удължи живота на онкоболните пред очите ми – живееха по 2-3 г., а сега живеят по 10 г.”, добавя той.
“През миналия век се оформя разбирането, че когато дадена клетка се изроди и всички механизми на големия организъм, които трябва да я контролират, вече не могат, се появява ракът. Оттук и идеята да я хванем възможно най-рано и да я атакуваме – с токсично вещество, с облъчване, чрез изрязване. Всички тези представи обаче са едната страна на нещата. Другата е, че големият организъм има защити. По всяко време в тялото ни се раждат и нормални клетки, и ракови, само че организмът се справя и ги чисти. В един момент обаче нещо побеждава неговите защитни сили, имунитетът е снижен и бухва ракът”, обяснява д-р Димитър Попов от екипа. Така се ражда идеята да се помогне на механизмите, които изчистват неопластичната клетка. “Дали само ще моделираме имунитета и той ще се нагласи, за да възстанови равновесието, или с имунотерапия ще въздействаме върху рака, а не само механично да го отстраняваме, и в двата случая органо-механичната идея за рака трябва да се допълни с идеята, че повишавайки имунитета на организма, той сам се справя с неопластичния процес”, добавя д-р Попов.
Самото лекарство с международно непатентно име интерлевкин-2 се произвежда от години, но само с индикации тумор на бъбрека и меланома. Това е цитокин, който се произвежда от организма и служи като сигнална молекула за Т-лимфоцитите. Задвижва ги и те сами се справят – в случая, с изродените туморни клетки. “Въпросът беше да се намери дозата, така че локално да стигне до туморната маса, без да има значимите странични ефекти на дозата 18 000 единици. Тогава създадохме изкуствен асцит – вкарахме физиологичен разтвор в коремната кухина и лекарството беше поставено вътре. Това стана с 13-сантиметрова игла в корема”, припомня си д-р Попов.
В хода на работата променят дозите, начина на вливане, методите за следене на тумора. В началото това става с ехограф. По-късно проф. Кръстев кани към групата д-р Никола Владов, днес професор и шеф на Клиниката по чернодробно-панкреатична хирургия във ВМА, който помага чрез лапароскопския метод. Започват да наблюдават тумора лапароскопски и вкарват ниски дози от лекарството директно в него. Първият голям успех е през 2003 г., когато туморът изчезва напълно и терапията е спряна. През 2011 г. проф. Владов открива слаб рецидив лапароскопски и прилагат интерлевкин инжекционно. Вкарват лекарството и през 2014 г. по схема.
“Лекарите ме спасиха. Те не могат да ме направят безсмъртен, но фактът, че съм жив вече 16-а година, е достатъчен. Към това трябва да се стреми медицината”, казва Михаил Иванов. Той предлага на определени специалисти да получават лиценз за работа с експериментални методи, за да печелят пациентите.
Източник и снимка: в. “24 часа”
