Представяме ви специално интервю за MedicalNews.bg с военните лекари – полк. доц. д-р Венцислав Мутафчийски и полк. д-р Александър Парашкевов от Военномедицинска академия (ВМА).
Полк. доц. Венцислав Мутафчийски завършва медицина в Медицински университет, София, през 1990 г. Към момента е началник на катедра “Хирургия” и зам.-началник по диагностично-лечебната дейност във ВМА. Полк. доц. Мутафчийски е също така президент на Балканския военномедицински комитет и президент на Българско научно дружество по военна медицина. Като военен лекар, той е участвал в множество мисии в редица държави, включително Ирак, Македония и Афганистан.
Полк. д-р Александър Парашкевов завършва медицина във Медицински университет, Варна, през 1989 г. Става част от екипа на Военномедицинска академия през 2001 г., а през 2010 г. става началник на Военномедицинския отряд за бързо реагиране. Полк. д-р Парашкевов е също така заместник-началник по медицинското осигуряване на мисии и поделения на Българската армия. Участвал е в множество мисии зад граница, включително в Афганистан, Ирак, Босна и Херцеговина и Хаити.
Подценявана ли е военната медицина в България, доц. Мутафчийски?
Абсолютно! По времето на министър проф. Гайдарски, който е уважаван от нас, като един от доайените на панкреатичната хирургия в България, той я отмени като медицинска специалност. Това беше много тежко за нас като военни хирурзи, но мисля, че с последните 10 години, в резултат на конфликтите по света, тя преживя бурно развитие и в момента няма нищо общо с предишните представи, какво е това военна хирургия. Сега тя се измени концептуално, философски, фундаментално …така, че военната медицина е една много сериозна специалност.
Как мислите, има ли интерес към военната медицина сред младите лекари, д-р Парашкевов?
Трудно е да се каже, аз поне нямам впечатление да има, по причините, които изтъкна доц. Мутафчийски. Не бива да виним само едната страна, може би и ние имаме вина за тази ситуация. Но натрупахме достатъчно опит, който беше анализиран и смятам, че имаме поглед върху нещата.
Какви са възможностите за взаимодействие между цивилното и военното здравеопазване, доц. Мутафчийски?
Възможностите са много големи, защото през последните 10-12 години от активните мисии на българските военни медици, ние натрупахме опит, който е безценен. Връщайки се от мисии, ние заварихме спешната хирургия в България на едно абсолютно допотопно ниво, в сравнение с това, което се работи по време на война.
В момента спешната хирургия във ВМА се стреми да се доближи до тези стандарти, които ние сме научили на бойното поле и имаме доста сериозни успехи. На все повече научни прояви представяме нашия опит и доста колеги се запалват по това, как трябва да се обработва един травматичен болен, защото травмата е една от най–сериозните болести на днешното време.
Около 700 милиона на година в света са пострадали от травми, около 50 милиона загиват. Тенденцията е възходяща, докато с всички останали заболявания се справяме успешно, включително това, което беше най-тежкото за България – сърдечно-съдовите заболявания.
Вече почти навсякъде има инвазивна кардиология, имаме доста добри успехи и намаляване на смъртността. Травматизмът, обаче, си остава един огромен проблем за света и за България. Разбира се, опитът ни е изключително голям и ние подпомагаме нашите колеги концептуално, с демонстрация на случаи , което все повече се оценява.
Докато първите ни изяви на научни форуми бяха абсолютно пренебрегвани, днес вече не е така. Ние се ползваме с огромен авторитет, канени сме за лектори най-редовно.
А според Вас, д-р Парашкевов?
Много лекари от цивилната здравна мрежа също участват в нашите мисии зад граница, така че те също натрупаха опит, който предполагам го споделят на своите колеги.
Тоест да разбирам, че военната медицина в България все пак се развива в добра посока, д-р Парашкевов.
Да, в последните години.
Каква е поуката, която може да се посочи и приложи за българското здравеопазване, д-р Парашкевов?
Може би в областта на спешността. Тъй като в здравеопазването най боли, когато по време на спешен случай не може да се отреагира адекватно.
Наистина спешната помощ ни куца и там има възможност за много голямо приложение на опита ни от мисиите, в които сме участвали , като организация на работа, която е адекватна.
Доц. Мутафчийски?
В България не съществува специалност травма хирургия, за разлика от САЩ, Израел и други държави. У нас единствената специалност, която се доближава до травма хирургията е военната хирургия. Въпреки че съм много добър приятел с проф. Гайдарски, никога няма да му простя това, което направи…надяваме се да го поправи.
Румена Савова, MedicalNews.bg