На 19 февруари в Дома на Европа информационното бюро на Европейския парламент в България организира среща-дискусия във връзка с наградата „Сахаров“ за свобода на мисълта и факта, че 2015 година е обявена за Европейска година за развитието. На събитието присъстваха българският евродепутат Мария Габриел , която е член на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на ЕП, както и полк. доц. Венцислав Мутафчийски и полк. д-р Александър Парашкевов от Военномедицинска академия.

Наградата „Сахаров“ се връчва за първи път през 1988г. на Нелсън Мандела и Анатолий Марченко. Тя е най-високото отличие, присъждано от Европейския съюз за постижения в областта на правата на човека.

Д-р Денис Муквеге е роден в Букаву през 1955г., учи медицина и основава гинекологично отделение към болницата в Лемера в източната част на Демократична република Конго. Болницата е разрушена при избухването на войната през 1996г. Без да се обезсърчава Муквеге възстановява своята болница в „Панзи“, с цената на дълга работа, и обучава персонал, за да лекува жени, станали жертви на насилие.

Мария Габриел, която се е срещала с д-р Муквеге сподели личните си впечатления от него: „Истината е, че д-р Муквеге е един необикновен човек, който рискува, включително собствения си живот, за да защити, за да даде шанс на жените в Демократична република Конго.“

Евродепутатът допълни, че позицията на д-р Муквеге е много силна и цитира негови думи: „Изнасилването има същите или дори по-големи  последствия от класическите оръжия. На първо място то причинява масово бягство на населението. На второ място, както и класическите оръжия, то унищожава демографски противника. Някои от тези жени никога няма да имат деца или ако имат, тяхната плодовитост ще бъде много ниска.                                                                                                                                На трето място – последствията ще се предадат и на поколенията. Тези жени ще продължат да живеят и да предават болести на други в селото, ако са били заразени по полов път или пък могат да предадат заболяванията на децата си. Онези, които заченат ще имат деца без родител, което също допринася за унищожаването на социалната тъкан. Международната общност е прокарала червена линия по отношение на химическите, ядрените и биологическите оръжия. Ние-мъжете и жените трябва да поискаме такава червена линия и за изнасилванията. Оръжие, което е евтино, достъпно, но много разрушително.“

Мария Габриел подчерта, че със сигурност е необходимо да продължаваме да говорим за насилието, за насилието срещу жени, защото те са първите жертви в конфликтни зони, а от друга страна трябва много ясно да си дадем равносметка, че като европейска общност имаме отговорност и тя е  да направим няколко конкретни стъпки, а именно да заклеймим изнасилването като оръжие за война.

„Аз се радвам, че Европейският парламент го направи. Преди 2 години гласувахме резолюция, в която за първи път ние ясно признахме, че изнасилването в определени конфликтни зони е оръжие.“

Относно Европейската политика за развитие, като една от най-малко познатите политики, евродепутатът подчерта: „Важно за нас е да си кажем, че европейската политика за развитие на Европейския съюз не е благодеяние, не е милостиня, това е нещо, в което ние инвестираме. Подпомагайки другите, Европа инвестира в собствения си мир, в собствената си сигурност, в собственото си бъдеще.“

Какво е да си лекар на бойното поле

Събитието  продължи със среща с полк. доц. Венцислав Мутафчийски и полк. д-р Александър Парашкевов от Военномедицинска академия,  които  разказаха за своя опит като лекари в райони с военни конфликти.

„На бойното поле е поставена на карта най-вече психическата  издръжливост на екипите, които работят там. Разполага се с изключително малко диагностични уреди, например един миниатюрен ехограф, с който трябва да се вземат всички решения, бързи решения. За разлика от цивилната хирургия трябва да преценим, кой има шанс и кой е безнадеждно ранен. Това е най-трудното, да правиш тежки изводи. Трябва да се лекуват първо ранените с най-голям шанс за оцеляване и да се осигури достойна смърт на  неспасяемите.“, разясни доц. Мутафчийски.

Военните лекари подчертаха изключително големия опит на Военномедицинска академия (ВМА)  в мисиите още от 1903г, както и този от мисиите 2002-2014г. в Косово, Хаити, Ирак и Афганистан, както и: „Когато става въпрос за взривове, за такава тежка травма, която прилича на военната, ВМА е подготвена, но за 10-12 тежко ранени. След 1 час би могла да осигури и повече, например за 30 болни.“

Стана ясно, че в момента продължава мисия в Мали, която е  на изключително рисково място. „Има болница в Мали, която се намира на 100 метра от базата, в която работят нашите медици и в нея имаше около 80 случая на Ебола.  Те не се върнаха, сега заминава нов екип, с ясното съзнание за риска и с ясното съзнание, че трябва да си свършат работата.“, подчерта доц. Мутафчийски.

 „Нашата мисия тук, върнали се от Афганистан, от Ирак, от Хаити, е да пренесем знанията си за съвременната травма система. Това ще бъде ползата за нашето цивилно здравеопазване. Защото няма по-силно нещо от познанието, което е базирано на опита.  Сега сме в изключително добра колаборация с новия министър на здравеопазването, д-р Москов, човек, който е твърд и е на бързите решения, на смислените решения, и имам чувството, че ще направи някои неща, които са добри за спешната помощ. Защото тя не е само линейките с докторите, тя е и как се обработва после в болницата…не трябва да забравяме, че и там са основните проблеми.“, сподели още военният лекар

Доц. Мутафчийски призова: „Участвайте! Не бива в никакъв случай да си затваряме очите, че нещо там е далеко и то не ни касае….касае ни. Ние сме част от този глобализиран свят и  всичко, което се случва на хиляди километри, засяга и нас.“