В дискусията участваха националния консултант – по детска неврология проф. Венета Божинова, водещият детски невролог проф. Иван Литвиненко, Българският център за хирургия на епилепсията в УМБАЛ „Св.Иван Рилски” в лицето на доц. Петя Димова -невролог и детски невролог. Представители на парламентарните комисии по здравеопазване, по труда и социалната политика, по образованието и науката, комисия по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите, Министерски съвет, както и експерти от МЗ, МТСП и МОН.  Официален гост  бе доц. Михаил Околийски –  Управляващ офиса  на Световната здравна организация за България.

Епилепсията засяга 1% от населението на Земята, около 50 милиона души по света , а за България- около 70 хиляди. За една година заболяват 40 души на 100 000 души население. Епилепсията е едно от най -честите неврологични заболявания. Най- висока е заболеваемостта в детска възраст. Допуска се, че в хода на живота си по един на всеки 20 души може да получи епилептичен пристъп и, че по един на всеки 200 души заболява от епилепсия. Епилепсията e толкова честа, колкото инсулин-зависимият диабет.

Приблизително 30% от пациенти с епилепсия са  резистенти към медикаментозно лечение и имат нужда от преценка на възможностите за хирургично лечение.

Голямата медицинска и социална значимост на медикаментознорезистентната епилепсия се определят не само от широкото разпространение на болестта, но и поради това че засяга предимно хора в млада възраст и има сериозни последствия, както за индивида и семейството му, така и за обществото. Общите разходи за лечение на епилепсия в Европа е 15,5 милиарда евро (стойност дадена през 2004 г.). Колкото по-неконтролирана или резистентна става  епилепсията , толкова по-висока е икономическа цена за дадена държава.

Дълбока мозъчна стимулация за епилепсия

През август 2010 г., Дълбоката мозъчна стимулация за Епилепсия е въведена като терпия в Европа. Тя е  предложена като допълнителна терапия за намаляване на честотата на пристъпите при възрастни с диагноза, или резистентна епилепсия.На 07.01.2015г. за първи път в България в Клиниката по Неврохирургия към УМБАЛ „Св. Иван Рилски” беше извършена операция по метода Дълбока мозъчна операция при резистентна епилепсия при 29 годишна пациентака с тежка резистентна епилепсия. Операцията продължи четири часа и беше ръководена от д-р Красимир Минкин и доц. д-р Петя Димова.

Медицинското изделие – мозъчният пейсмейкър, с който е оперирана  младата жена струва 40 000 лв. Той бе дарение от фирмата производител, която се е трогнала от човешката история на  младата жена. През последния месец вече девет пациента в зряла възраст са насочени към Дълбоката мозъчна стимулация за епилепсия.

Вагусов стимулатор

Най-популярният в момента метод  на хронична електрична стимулация като лечение на епилепсия е стимулацията на левия вагусов нерв. Първата имплантация при човек е извършена през 1988. Оттогава стимулацията на вагусовия нерв се прилага като допълнително лечение при пациенти с фармакорезистентна епилепсия, при които е невъзможна резекцията на епилептогенното огнище. В България, първата стимулация на ляв вагусов нерв при пациент с фармакорезистентна епилепсия е осъществена през 2003 г. При 60% от пациентите честотата на пристъпите намалява с 50% след 2 години лечение със СНВ.

„Странно е, че у нас невролозите и детските невролози по правило не насочват деца за епилептична хирурги, вагусова стимулация и дълбока мозъчна стимулация. И парадоксално е също така, че тези методи не са включени в нашия консеснус за лечение на епилепсията, дори след актуализацията му през последните години.

На фона на факта, че тези подходи са приети и утвърдени от Световната Лига за борба с епилепсията е повече от необяснимо защо те продължават да не се включват в националния  ни консенсус”, подчерта Доц. д-р  Петя Димова от  Епилептичен център, Клиника по неврохирургия към УМБАЛ „Св. Иван Рилски’’, гр. София.

У нас не се поема и стойността на вагусовите стимулатори, независимо от това, че практиката е доказала подобрение при от 50% до 70% от случаите, допълни специалистката. Предложено бе да бъде създадена програма за реимбурсиране на стимулаторите по подобие на програмата , която осигурява средства за кохлеарни импланти при децата с увреден слух.

Кетогенната диета е позната от десетилетиея и също има своето място в съвременното лечение на епилепсията, като по световни данни тя дава най-добри резултати, ако се приложи във вързрастовата граница между 1 и 10 години. Задължително условие е старта на това лечение да бъде в болнични условия под лекарско наблюдение, подчерта проф. Радка Тинчева от СБАЛДБ в София. По време на 4 дневния болничен престой се обучават родителите, детето свиква с изискванията на диетата, която продължава в домашни условия.

Ако обаче не се постигне резултат, детето повторно трябва да остане в клиниката, докато се постигне напредък, подчерта още специалистката. Важно е да се знае, каза още тя, че кетогенната диета по същността си е вид лечение, абсолютно равностойно на медикаментозното и то следва да се провежда категорично под контрола на специалист. От началото на тази година храната Кетокал 4:1 се реимбурсира от НЗОК след  6 месечно приложение и доказан положителен ефект. През първите 6 месеца лечението с Кетокал се заплаща от Фонда за лечение на деца.

Ядрено-магнитния резонанс трябва да бъде включен като диагностично средство, защото това образно изследване дава прецизна информация за естеството на нарушенията в мозъка и подпомага точното определяне на вида на епилепсията. Това заяви проф. Иван Литвиненко, който наблегна още на необходимостта от увеличаване на цената на клиничната пътека, което ще ускори и облекчи достъпа на нуждаещите се деца. При сегашната ситуация те чакат не по-малко от 2 месеца, докато получат одобрение от Здравната каса. Да бъде увеличен също така броя на контроните прегледи при специалист, защото сегашните 4 прегледа са абсолютно недостатъчни.