Представяме ви по-интересните доклади, свързани с диагностиката и лечението на рака на гърдата, изнесени по време на годишния San Antonio Breast Cancer Symposium (www.sabcs.org) в САЩ.
Аnastrozole осигурява ефективна превенция на рак на гърдата
Anastrozole намалява с 53% честотата на рак на гърдата при високорискови постменопаузални жени в сравнение с плацебо, показаха резултатите от проучването IBIS 2, публикувани в списание Lancet (1, 2).
Ефектът за първична превенция на заболяването при приложението на anastrozole е по-значим от този при tamoxifene или raloxifene, и подобен на ароматазния инхибитор exemestane.
“Високата ефикасност на медикамента, съчетана с минимални странични ефекти от естроген депривационната терапия, подкрепят приложението му при постменопаузални жени с висок риск за рак на гърдата,” заяви проф. Mathew Goetz, онколог в Mayo Clinic в САЩ.
“Тези данни най-вероятно ще доведат до промяна в стандартите за лечение чрез включването на стероиден (exemestane) и нестероиден (anastrozole) ароматазен инхибитор за ефективна първична превенция”.
Въпреки обещаващите резултати, все още липсват мащабни проучвания за ефектите на първичната превенция върху подобряване на преживяемостта и намаляване на смъртните случаи при рак на гърдата. Твърде възможно е, ефикасността на фармакологичната профилактика да се дължи основно на ранно лечение на субклинични тумори.
Проучването International Breast cancer Intervention Study II (IBIS-II) включва 3864 постменопаузални жени с висок риск за заболяването, дефиниран като фамилна обремененост, предходна диагноза на дуктален карцином in situ, лобуларен карцином in situ или атипична дуктална хиперплазия. Пациентките са били разделени в две групи: anastrozole 1 mg дневно или плацебо за период от пет години. Жените са били проследени с преглед и мамография в началото, на всеки две години и в края на изследването.
Рак на гърдата са развили 40 пациентки в групата с anastrozole и 85 – в контролната плацебо група. Кумулативната честота на заболяването за седемгодишен период е изчислена съответно на 2.8 и 5.6%.
Anastrozole е имал и предимство по отношение на по-значителна превенцията на високорисковите тумори, като от основно значение е било намалението с 58% на риска за инвазивен естроген рецепторен (ER) позитивен карцином.
Смъртността и в двете групи (anastrozole и плацебо) са били сходни (18 срещу 17 случая). Най-честите нежелани странични ефекти от терапията са били мускулноскелетни болки (6%) и вазомоторни симптоми (8%).
Бисфосфонатите са с предимства при постменопаузални жени с рак на гърдата
Приложението на бисфосфонати при постменопаузални жени с рак на гърдата е свързано със значимо намалена честота на далечни метастази, показаха данните от мащабен мета-анализ на резултати от проучвания с участието на над 17 000 пациентки, проведен от учени в University of Sheffield (3).
При 10-годишно проследяване е установено, че жените, които са приемали бисфосфонати са имали значително по-малка честота на костни метастази (8.8 срещу 5.9%), както и по-малка вероятност за далечен рецидив на заболяването (21.9 срещу 18.4%).
Авторите са извършили обзор на публикувани за последните 15 години проучвания с бисфосфонати. От тях за целите на мета-анализа, те са включили 5 053 жени. От 29 проучвания на бисфосфонати са добавени още 12 748 пациентки, като 65% от тях са получавали zoledronic acid и 24% – ibandronate.
Резултатите показват, че приемът на бисфосфонати е свързан с намаление на рецидива на рак на гърдата (с 1.1%, р=0.08), далечен рецидив на заболяването (с 1.4%, р=0.03) и костни метастази (с 1.5%, р=0.0009).
Авторите са отбелязали и значително намаление на свързаната със заболяването смъртност (18.3 срещу 15.2%, р=0.004), както и на общата смъртност (23.8 срещу 21.5%, р=0.007).
Адювантната терапия с бисфосфонати намалява честотата на костни метастази и подобрява преживяемостта при постменопаузални жени с рак на гърдата, макар че липсват значителни ефекти върху общата смъртност, развитието на контралатерален рак или локорегионален рецидив, е заключението на авторите.
В подобно немско проучване са изследвани 343 жени на терапия със zoledronic acid след оперативно лечение и неоадювантна терапия с антрациклин и таксан, поради рак на гърдата. Авторите не са установили предимства по отношение на преживяемостта без заболяване и общата смъртност, но е имало тенденция към по-добър краен изход във възрастовата група >55 години.
Забавянето на химиотерапията влошава крайния изход при рак на гърдата
В сравнение с адювантна терапия за рак на гърдата, започната в рамките до 30-ия следоперативен ден, приложението на химиотерапия след 61-я ден е свързано с 19% по-висок риск за фатален изход, а при пациентки в трети стадий на заболяването – със 76% по-висок риск. Забавянето на адювантната химиотерапия е свързано и с по-ниска преживяемост без рецидив на заболяването.
Редица проучвания доказаха, че ранната адювантна химиотерапия е свързана с по-добра преживяемост при рак на гърдата. Въпреки това, към момента не е ясно оптималното време за започването й.
Учените от University of Texas са направили обзор върху 6827 случая на жени с ранен рак на гърдата за периода 1997-2011, проследени за 59.3 месеца. Пациентките в стадий I-II са били общо 84.5%, а тези в стадий III – 15.5% към момента на диагностицирането. Химиотерапия до 30-ия следоперативен ден е приложена на 2716 пациентки (39.8%), в периода 31-60 ден – при 2994 участнички (43.8%) и след 61-я ден – при 1117 (16.4%).
Резултатите показват, че най-лоши резултати е имало при жените с тройно негативен рак на гърдата (TNBC) и тези с наличието на HER-2 позитивни тумори на лечение с trastuzumab, които са започнали химиотерапия след 61-я ден. Според авторите, ранното започване на химиотерапия е от особена полза при високорисковите пациентки с рак на гърдата.
За повече информация по темата – www.spisaniemd.bg
Използвани източници:
1. Cuzick J. et al. Anastrozole for prevention of breast cancer in high-risk postmenopausal women (IBIS-II): An international, double-blind, randomised placebo-controlled trial. Lancet 2013 doi:10.1016/S0140-6736(13)62292-8 http://www.thelancet.com/journals/lancet/article/PIIS0140-6736(13)62292-8/abstract
2. Cameron D. Breast cancer chemoprevention: Little progress in practice? Lancet 2013; DOI: 10.1016/S0140-6736(13)62555-6 http://www.thelancet.com/journals/lancet/article/PIIS0140-6736(13)62555-6/fulltext
3. Coleman R. et al. Effects of bisphosphonate treatment on recurrence and cause-specific mortality in women with early breast cancer: A meta-analysis of individual patient data from randomised trials. SABCS 2013; Abstract S4-07
4. De Melo D. et al. Clinical impact of delaying initiation of adjuvant chemotherapy in patients with breast cancer J Clin Oncol 2014; DOI: 10.1200/JCO.2013.54.3942http://jco.ascopubs.org/content/early/2014/01/21/JCO.2013.49.7693.full.pdf+html?sid=b204f9e9-4531-40a5-8fba-e17e52f2d7ba
