Точно преди 100 години, на 28 октомври 1914 г. в Ню Йорк, в семейство на руски имигранти с еврейски произход, е роден имунолога д-р Джонас Едуард Солк. В Медицинския университет в Ню Йорк той показва страст към научната дейност и в последствие избира кариерата на изследовател пред практиката като лекар.

В годините след Втората световна война полиомиелитът е една от най-тежките болести, особено сред децата. Само през 1952 се заразяват над 300 000 души, от които умират 58 000.

Ваксината срещу полиомиелита, разработена от Солк, е създадена окончателно на 26 март 1953. Тя се базира на инжектирането на мъртъв вирус в тялото на пациента, за да се даде възможност на организма да изгради имунитет, без да се разболее сериозно. Веднъж имунизиран срещу вируса, организмът изгражда допълнителен имунитет и срещу по-тежки форми на същия вирус.

През 1957 г. ваксината на Солк влиза в масова употреба, след около 10 години разработване и мащабно тестване. До този момент полиомиелитът е считан за един от най-страшните проблеми на САЩ след войната с постоянно нарастващия брой на заразените. През 1952 г. е пикът на епидемията с 58 хиляди нови случая, от които над 3000 умират, а 21 хиляди имат тежки увреждания и парализа. Мнозинството са деца.

С ваксината на Солк статистиката се променя само за пет години – през 1962 г. новите случаи на детски паралич в САЩ са сведени до под 1000. Само половин век след откритието, световните здравни експерти вярват, че полиомиелитът е на път да изчезне така както едрата шарка и други пагубни болести от миналото.

Борбата с вируса обаче направи крачка назад през 2010 г., когато започна повишение на случаите в размирните райони в Близкия изток.

След успеха си с разработването на ваксина срещу полиомиелита, имунологът основава Института Солк, превърнал се по-късно във водещ световен изследователски център. В последните години от живота си се посвещава в разработването на ваксина срещу СПИН.