Публикуваме статия от вестник „Стандарт“
Какво трябва да се промени в здравеопазването попитахме експерти и политици на дискусията „Дневният ред на България“. Представяме ви мнението на проф. Красимир Иванов, ректор на Медицинския университет във Варна.
Основната цел на здравната политика и здравната система остава на първо място преустановяване на негативните тенденции в здравния статус на населението и неговото по-нататъшно подобряване. Въпреки че с тази цел започна реформирането на здравната система, повече от 20 години по-късно тя все още не е постигната. Днес здравната ни система се характеризира с:
1. Икономическа нестабилност. Системата продължава да изпитва недостиг на финансови ресурси.
2. Липса на финансова ефективност. Здравните разходи нарастват близо три пъти след въвеждането на здравноосигурителната система, но резултатите остават неудовлетворителни.
3. Наличие на висок процент директни частни плащания, което свидетелства за неадекватната финансова защита. Налице са неравенство в достъпа до здравна помощ, неудовлетвореност от здравната система и преобладаващо негативна потребителска оценка.
Причините за всичко това са и в грешките при нейното развитие и приложение. Затова намираме за наложителни следните спешни промени:
1. Развитие на здравната система
1. Ясно и категорично дефиниране на отговорностите, особено на публичната власт.
2. НЗОК трябва да се управлява от осигурените лица и осигуряващите. Участието на държавата трябва да бъде пропорционално на размера на заплащаните от нея здравноосигурителни вноски.
3. Разработване на стандарти за качество на медицинските дейности, въз основа на които те да бъдат остойностени. Основната роля в този процес трябва да бъде на съсловните организации и научните дружества.
4. Основният пакет с медицинска помощ трябва да бъде определен от на НЗОК съвместно с договорните й партньори – лечебните заведения, а не със съсловните организации. Отговорност на държавата е да определи осигуряването на определени видове медицинска помощ, които поради евентуален недостиг на финансови средства от здравноосигурителни вноски са останали извън този основен пакет, гарантиран от бюджета на НЗОК.
5. Националната здравна мрежа трябва да бъде преструктурирана на базата на регионалните потребности и с оглед намаляване на неравенствата и неравнопоставеността.
6. Реформиране на спешната извънболнична и болнична помощ чрез прилагане на модела в Румъния.
7. Изграждане и развитие на система за продължително лечение и интегрирани грижи за хората с хронични заболявания.
2. Икономическо стабилизиране на здравната система и повишаване на финансовата ефективност:
8. Дефиниране на размера на необходимите средства за здравеопазване на базата на стандартите за качество на медицинската помощ и здравните потребности на населението.
9. Разпределяне на финансовите задължения и отговорности между държавата, общинската власт, гражданите, работодателите, НАП и НОИ, здравноосигурителната организация и контролните органи.
10. Размерът на здравноосигурителните вноски да се определя на обективна основа.
11. Незабавно и категорично решаване на проблема със здравно неосигурените лица. За това е необходима единствено политическа воля.
12. Определяне на цените на медицинската помощ на базата на изискванията за качество и с участието на лечебните заведения.
13. Въвеждане на механизми за финансиране, основани на постигнати цели и определени резултати, включително и за интегрирани грижи и продължително лечение.
3. Развитие на човешките ресурси.
14. Утвърждаване на авторитета на лекарите и другите здравни професионалисти с активното участие на съсловните организации на първо място чрез система за непрекъснато професионално развитие.
15. Създаване на цялостна и всеобхватна система за планиране на потребностите на здравната система от човешки ресурси и тя да бъде обвързана с системите за формиране на трудовите възнаграждения и с държавния прием в специализираните образователни институции.
16. Промяна на реда и отговорностите във връзка с придобиването на статут на университетските болници.
17. Промяна на системата за следдипломна квалификация на лекарите.
18. На различните управленски нива да бъдат назначавани компетентни управленци, притежаващи магистърска степен по здравен мениджмънт или съответно призната специалност по Наредбата за придобиване на специалност в системата на здравеопазването.
Източник: standartnews.com
