д-р Ивайло Траянов, Списание МД, юли 2014
Честотата на артропластика при пациенти с ювенилен идиопатичен артрит (ЮИА) e намаляла значително, а при ревматоиден артрит (РА) – незначително, като в същото време се наблюдава увеличениe при болните със спондилоартрит (СпА), показаха резултатите от популационно проучване, публикувани в списание Arthritis & Rheumatology (1).
Макар че през последните години честотата на артропластиката се увеличи значително в развитите страни, хирургичното лечение при болни с РА намаля. Към момента не е ясно дали същата тенденция има и при пациентите с други възпалителни форми на артрит.
Aвторите са използвали информацията от базата данни State Inpatient Databases of the Healthcare Cost and Utilization Project на New York Department of Health, като са сравнили честотата на артропластика на колянна, тазобедрена и раменна става за периода 1991-2005.
От установените 2 839 325 артропластики, 68 349 са били при пациенти с РА, 3 825 – при болни със СпА и 2 441 – при случаи с ЮИА. От невъзпалителните причини за оперативно лечение най-чести са били остеоартрит (ОА) и аваскуларна некроза.
Честотата на артропластики за невъзпалителни заболявания се е удвоила (от 124.5 на 100 000 през 1991 на 247.5 на 100 000 през 2005). Случаите на артропластика по повод РА са намалели леко (от 4.6 на 4.5 на 100 000), докато тази на СпА се е увеличила почти с 50% (от 0.22 на 0.31 на 100 000).
Възрастта към момента на извършването на артропластиката се е повишила при пациенти с РА (от 63.4 на 64.9 години); при ЮИА – от 30.9 на 36.7 години: при СпА – от 54.3 на 60.4 години. От друга страна възрастта, на която е извършена артропластика в групата с невъзпалителен артрит, се е понижила за наблюдавания период (от 71.5 на 69 години).
В по-ранно проучване бе установено, че около 25% от пациентите с РА подлежат на ставно протезиране в следващите 20 години (проучването е за периода 1974-1997), но с по-широкото навлизане на модифициращите заболяването медикаменти (DMARDs) и биологичните средства, честотата на процедурата е намалена при тази група болни, особено при младите (2).
Колянна артропластика
За периода 1993-2005 са наблюдавани значителни промени в много от характеристиките на пациентите (диагноза, съпътстващи заболявания), подлежащи на тотална колянна артропластика, според проучване, проведено в Mayo Clinic (3).
За наблюдавания период, възраст-та на пациентите, подложени на тази интервенция, се е понижила от 69.3 на 68 години, индексът на телесна маса (ИТМ) се е увеличил от 30.1% на 31.8 kg/m2, a процентът пациенти с три или повече съпътстващи заболявания се е увеличил от 12 на 22%.
Значително увеличение е наблюдавано при съпътстващите заболявания при болни, подложени на интервенцията. Например, честотата на застойна сърдечна недостатъчност се е повишила от 2.7 на 4.8%, на периферни съдови заболявания – от 3.9 на 7.7% и захарен диабет – от 6.8 на 12.2%.
Тазобедрена артропластика
Установени са редица фактори, свързани с необходимостта от ранна ревизия след тотална тазобедрена артропластика. По-възрастните пациенти (>75 години) имат по-малка вероятност от подмяна на импланта, в сравнение с по-младите (на 50-70 години) (4).
Ревизията след тазобедрено протезиране е свързано с повишени медицински разходи, по-голяма хирургична трудност, увеличена заболеваемост и смъртност. Повечето проучвания в тази област са фокусирани върху вида на използвания имплант и приложената оперативна техника, като информацията за характеристиките на пациентите и влиянието им върху крайния изход е по-ограничено.
За целта на изследването е използвана база данни с 207 256 пациенти за периода 1997-2005, като са установени 4% асептични ревизии и 1% септични ревизии в рамките на пет години.
Наличието на съпътстващи заболявания е било важен фактор за общия риск. Ранните септични ревизии са били по-чести при пациенти с хронични белодробни заболявания, захарен диабет и затлъстяване. Болните с хипотиреоидизъм са имали повишен риск едновременно за септични и асептични ревизии.
Важен фактор за ревизии след тазобедрена артропластика е бил и видът на болничното заведение, в които са извършени. Доказано е, че асептичните ревизии са по-чести в центрове с по-малък обем на дейност, а септичните – в големи хирургични центрове.
За повече информация по темата посетете www.spisaniemd.bg
Използвани източници:
1. Mertelsmann-Voss C., Lyman S., Pan T. et al. US trends in rates of arthroplasty for inflammatory arthritis including rheumatoid arthritis, juvenile idiopathic arthritis, and spondyloarthritis. Arthritis Rheum 2014; 66: 1432-1439 http://www.rheumatology.org/Publications/Ar/Access_Full_Text
2. Wolfe F. et Zwillich S. The long-term outcomes of rheumatoid arthritis: a 23-year prospective, longitudinal study of total joint replacement and its predictors in 1,600 patients with rheumatoid arthritis. Arthritis Rheum 1998; 41 (6): 1072-1082
3. Singh J. et Lewallen D. Time trends in the characteristics of patients undergoing primary total knee arthroplasty Arthritis Care Res 2014; 66: 897-906http://onlinelibrary.wiley.com/doi/10.1002/acr.22233/abstract
4. Dy C., Bozic K., Pan T. et al. Risk factors for early revision after total hip arthroplasty Arthritis Care Res 2014; 66 (6): 907-915 http://onlinelibrary.wiley.com/doi/10.1002/acr.22240/abstract
