Представяме ви кратко резюме на 20-те най-четени статии в областта на неврологията за 2013:
Нарушения в микроструктурата на тригеминалния нерв при болни с тригеминална невралгия
Идиопатичната тригеминална невралгия се асоциира с невросъдова компресия на нерва на мястото на навлизане на коренчетата му, но провокираните при това структурни промени не винаги се визуализират при използването на конвенционални образни методи (1).
В малко изследване, с участието на пациенти и здрави доброволци, при което е приложено дифузионно тензoрно изобразяване (diffusion tensor imaging) e установено, че участниците с тригеминална невралгия имат нарушения в микроструктурата на засегнатите нерви, както и промени в бялото мозъчно вещество, също на микроструктурно ниво. Получените резултати предполагат, че в патофизилогията на това заболяване важно място заемат отокът и възпалителните процеси.
Антиепилептични медикаменти за профилактика на епизодичната мигрена при възрастни
Някои медикаменти, използвани за лечение на епилепсия, могат успешно да се прилагат за профилактика на мигрената. Целта на настоящия мета-анализ е била да установи дали други представители на този клас, освен gabapentin, pregabalin, topiramate и valproate, могат да предотвратяват пристъпи на главоболие при възрастни пациенти с епизодична мигрена (2).
Обзорът на публикуваните до началото на 2013 година проучвания показва, че ефикасността на аcetazolamide, carisbamate, clonazepam, lamotrigine, oxcar-bazepine и vigabatrin е съпoставима с тази на плацебо при намаляване на честотата на мигренозните атаки. Резултатите от някои изследвания предпoлагат известна ефикасност само след приложение на carbamazepine и levetiracetam.
Консумацията на черен чай намалява риска за инсулт
Всекидневната консумация на черен чай значимо е понижила риска за какъвто и да е тип инсулт, като не е установена статистически значима корелация между количеството и вероятността за мозъчносъдовия инцидент, показаха резултатите от шведско проспективно проучване с участието на почти 75 000 мъже и жени, които през 1997 са били без анамнеза за сърдечносъдови и злокачествени заболявания (3).
Сравнени с хората, които не пият черен чай, тези, които консумират четири или повече чаши дневно (среден прием пет чаши дневно) имат по-нисък относителен риск за инсулт (RR=0.79).
Участниците са били проследени за среден период от 10 години, за което време са били регистрирани 4089 случая на първичен инсулт (3159 случая на исхемичен инсулт, 435 мозъчни кръвоизлива, 148 субарахноидални кръвоизлива и 347 случая, при които типът на съдовия инцидент е останал неуточнен).
Спирането на антитромботичната терапия увеличава риска за съдов инцидент
Високорисковите пациенти имат по-голяма вероятност за поява на сърдечносъдови инциденти след преустановяване на антитромботичната терапия, показаха резултатите от няколко случай-контрола проучвания, включени в проекта PRoFESS (Prevention Regimen for Effectively Avoiding Second Strokes) (4).
Честотата на сърдечносъдовите и мозъчносъдовите инциденти при болните, преживели исхемичен инсулт и провеждащи лечение с ацетилсалицилова киселина и дипиридамол с продължително освобождаване (ASA+ERDP) или с клопидогрел (clopidogrel) е била съпоставена с тази при пациентите, които са спрели своята антитромботична терапия.
Резултатите:
– В групата на лечение с ASA+ERDP (n=7212) са били регистрирани 729 случая на повторен инсулт (0.12 на 1000 човекодни); в групата на лечение с clopidogrel (n=7864) повторните инсулти са били 737 (честота 0.11 на 1000 човекодни)
– Терапията с ASA+ERDP е била преустановена при 2843 пациента; 2176 болни са спрели приема на clopidogrel (основно поради нежелани реакции или несъдействие)
– След спиране на антитромботичната терапия, в рамките на един месец, 31 болни от групата на ASA+ERDP (честота 0.37 на 1000 човекодни) и 15 от групата на clopidogrel (честота 0.24 на 1000 човекодни) са преживели повторен инсулт
– Комбинираната честота на всички съдови инциденти (инсулт, миокарден инфаркт, смърт) е била 0.82 на 1000 човекодни след спиране на ASA+ERDP
Изводът на изследователите е, че антитромботичната терапия след преживян исхемичен инсулт трябва да бъде преустановена само ако рискът за кървене надвишава убедително риска за исхемични сърдечносъдови събития.
Статините намаляват риска за развитие на деменция
Приемът на статини намалява статистически значимо вероятността за появата на деменция, показаха резултатите от мета-анализ на публикуваните проучвания (5).
Статините се прилагат за понижаване на холестерола чрез блокиране на 3-хидрокси-3-метилглутарил-коензим А редуктазата.
Включени са осем проспективни кохортни проучвания с участието на 57 020 пациенти. Деменция е била диагностицирана при 2851. Анализът на данните показва, че релативният риск (RR) за развитие на когнитивното нарушение е 0.62 (p=0.001).
Резистентните на лечение с ASA болни имат по-висок риск за сърдечносъдови инциденти
Пациентите, които не отговарят на лечението с ASA, са между 5.5 и 45%. Целта на насоящото изследване е била да установи разпространението, асоциираните рискови фактори и прогнозата при тази популация от болни, преживели исхемичен инсулт (6).
Участвали са 182 пациенти, хоспитализирани по повод на мозъчен инсулт в периода януари-август 2011. От тях, 49.5% са били резистентни на лечението с ASA. Мултивариантният анализ на рисковите фактори показва, че мозъчният инсулт е единственият фактор, асоцииран с липсата на отговор към антитромботичната терапия (odds ratio, OR 2.38, p=0.014).
При среден период на проследяване от 16 месеца, болните, резистентни на ASA, са имали по-висока честота на сърдечносъдови инциденти (11 спрямо 2%) и по-висока смъртност (12 спрямо 1%, съответно за отговорилите на лечението).
Рискът за повторни сърдечносъдови инциденти и летален изход е многократно по-висок при болните, преживели исхемичен инсулт и резистентни на антитромботичната терапия с ASA, в сравнение с тези с добър терапевтичен отговор.
Витамин В, приеман за понижаване на хомоцистеиновите нива, намалява честотата на инсулта
Понижаването на стойностите на хомоцистеина, постигнато чрез допълнителен прием на витамин В, се асоциира със статистически значима пo-малка вероятност за мозъчносъдови инциденти (relative risk, RR 0.93, p=0.04), показаха резултатите от мета-анализ на 14 рандомизирани контролирани проучвания, публикувани в научната литература до август 2012, с участието на почти 55 000 пациенти (7).
В част от изследванията, включващи и пациенти с хронично бъбречно заболяване, приемът на витамин В е довел до намаляване на скоростта на гломерулна филтрация. Допълнителни анализи за ролята на витамин В12 не са показали благоприятен ефект за превенция на инсулта в зависимост от прилаганата доза или от промяната в базалната концентрация на витамина.
Комбинираната терапия с АSА и клопидогрел превъзхожда монотерапията за превенция на инсулта
Добавянето на clopidogrel към ацетилсалицилова киселина (ASA) намалява риска за исхемичен инсулт с 23% (odds ratio, OR 0.77) при незначително нарастване на случаите на хеморагичен инсулт с 12% (OR 1.12), показаха резултатите от мета-анализ на 13 рандомизирани контролирани проучвания с общо 90 433 пациенти на средна възраст 63 години, 63% мъже. Случаите на инсулт са били общо 2011 (8).
Сред 1930-те болни с прекаран исхемичен инсулт през последните 30 дни, комбинираната антитромботична терапия е понижила риска за рецидиви с 33%, в сравнение с монотерапията с ASA. Комбинираното лечение е било асоциирано и с по-голям риск за появата на значимо кървене с 40% (OR 1.40), сравнено с монотерапията с ASA.
Tерапията със статини, започната при диагностицирането на инсулта, се асоциира с по-добър клиничен изход
Лечението със статини, започнато веднага след диагностицирането на инсулта, корелира с по-добър клиничен изход (с изключение на пациентите, при които е проведена тромболиза), показаха резултатите от най-големия, проведен до момента мета-анализ на проучвания (9).
В първичния анализ са включени 27 изпитвания с общо 113 148 болни. Резултатите от наблюдателните изследвания показват, че лечението със статини, започнато веднага след диагностицирането на мозъчносъдовия инцидент, корелира с по-добър функционален изход на третия месец (OR 1.41, p<0.001), но не и на първата година (OR 1.12, p=0.31) и с по-ниска смъртност на третия месец (OR 0.71, p<0.001) и в края на първата година (OR 0.80, p=0.01).
В единственото публикувано рандомизирано контролирано клинично изпитване статините са били асоциирани с подобрена функционална активност на третия месец след инцидента (OR 1.50, p=0.05). Данните от други три рандомизирани контролирани проучвания не показват намаляване на честотата на смъртните случаи след започване на терапията със статини (р=0.9).
В изпитванията, включващи пациенти, при които е проведена тромболиза в острия период, статините се асоциират с повишена смъртност на 90-ия ден (OR 1.25, p=0.003). След изключване на влиянието на фактори като възраст и тежест на инсулта, обаче, подобна асоциация не се установява (OR 1.14).
Гликираният хемоглобин предсказва успешно вероятността за вътремозъчен кръвоизлив след спешна тромболиза при болни с остър исхемичен инсулт
Симптоматичният вътремозъчен кръвоизлив (symptomatic intracerebral hemorrhage -sICH) e най-честото животозастрашаващо усложнение на интравенозната тромболиза. Целта на настоящото ретроспективно едноцентрово изследване е да определи предиктивната стойност на някои клинико-лабораторни параметри по отношение на sICH (10).
Включени са 1112 болни с остър инсулт, при които е била проведена тромболитична терапия. При всички пациенти са изследвани кръвна глюкоза, гликиран хемоглобин (HbA1c), извършени са две образни изследвания (компютърна томография на ЦНС) – при приемането и 24 часа по-късно, или при влошаване на неврологичната симптоматика. Клиничният изход от мозъчносъдовия инцидент е детерминиран на 90-ия ден с помощта на модифицираната скала на Rankin (modified Rankin Scale).
При почти 20% от участниците (n=222) е регистрирано вътремозъчно кървене. При 33% e установена определена степен на инвалидизация. Анамнезата за захарен диабет, стойностите на HbA1c и на кръвната глюкоза при приемането, както и тежестта на инсулта, оценена чрез National Institute of Health Stroke Scale, са били асоциирани с риск за кървене и за sICH при унивариантния анализ.
При мултивариантния анализ и прилагането на критериите за безопасност на терапията, единствено HbA1с се явява надежден предиктор за развитието на sICH след тромболиза. Това предполага, че кървенето в тези случаи най-вероятно е резултат от продължително съдово увреждане, а не поради остра хипергликемия.
Установена е вероятна връзка между употребата на канабис и риска за исхемичен инсулт
Употребата на канабис е била асоциирана с над два пъти по-висок риск за развитие на исхемичен инсулт/транзиторна исхемична атака (odds ratio, OR 2.30). След изключване на влиянието на тютюнопушенето, обаче, тази корелация не се потвърждава (OR 1.59), показаха резултатите от проучване с участието на болни с инсулт на възраст между 18 и 55 години, при които е проведен уринен анализ за наличието на канабис и контроли без анамнеза за сърдечносъдови и неврологични заболявания (11).
От всички 218 пациенти с исхемичен инсулт или транзиторна исхемична атака, при 160 е проведен и скрининг за канабис (100 мъже, средна възраст 44.8 години). При 25 болни (16%) е доказана употреба с канабис (положителни резултати при изследване на урината) – тези пациенти са били основно мъже (84%) и пушачи (88%).
При същия брой контроли (n=160) е проведен уринен анализ за установяване на употребата на канабис. При 13 (8%) е получен п0ложителен резултат.
Има вероятност статините да предотвратяват развитието на болестта на Alzheimer и на всички видове деменция
Идентифицираните в научната литература проучвания показват, че терапията със статини се асоциира с по-нисък релативен риск за развитието на всички видове деменция (relative risk, RR 0.82), както и на болестта на Аlzheimer (RR 0.70) (12), показаха резултатите от мета-анализ.
Авторите предупреждават, че тези резултати трябва да се интерпретират внимателно, тъй като повечето данни са изведени от наблюдателни проучвания и могат да не бъдат потвърдени при бъдещи добре организирани и проведени рандомизирани контролирани клинични изпитвания.
Връзка между нивата на витамин В12 и прогресията на лезиите в бялото мозъчно вещество
Лезиите в перивентрикуларното бяло мозъчно вещество са свързани с ниски серумни нива на витамин В12, показаха резултатите от проучване. Все още, обаче, не е известно дали прогресията на тези лезии, също корелира с дефицита на витамина (13).
В изпитването са включени 107 болни с преживян за първи път лакунарен инсулт, при които са изследвани серумните нива на витамин В12 и са проведени магнитно-резонансни изследвания на ЦНС – при диагностициране на мозъчносъдовия инцидент и две години по-късно.
Авторите са проследили прогресията на уврежданията на перивентрикуларното бяло мозъчно вещество (pWML) и на дълбоките лезии на бялото мозъчно вещество (DWML) с помощта на WML скала.
Те са установили, че хиповитаминозата е била много по-честа при пациентите с прогресиране на нарушенията в pWML, съпоставени с тези, при които не се регистрира увеличаване на лезиите (42 спрямо 20%, р=0.02).
След изключване на влиянието на факторите пол и възраст, връзката между ниските серумни нива на витамин В 12 и прогресията на pWML отново се потвърждава (odds ratio, OR 1.42). Хиповитаминозата, обаче, не се асоциира с прогесиране на dWML.
Необходими са бъдещи клинични изпитвания, които да установят дали заместителното лечение с витамин В12 може да предотврати увеличаването на лезиите в pWML при тази група от болни.
Интраартерилната тромболиза не превъзхожда по ефикасност интравенозната при пациенти с остър исхемичен инсулт
В мета-анализ са идентифицирани само две проучвания, които да сравняват интраартериалната с интравенозната тромболиза. Установено е, че интраартериалната тромболиза не превъзхожда интравенозната процедура за намаляване на степента на инвалидизация (RR 0.68, p=0.05) при сравними нива на смъртност (RR 1.12, p=0.79) и честота на интрацеребралното кървене (RR 1.13, p=0.85) (14).
Целта на настоящия мета-анализ е била да сравни ефикасността на различните терапевтични схеми при тази популация от болни. Първични крайни критерии са били функционалният статус (оценен чрез модифицираната скала на Rankin), смъртнoстта и честотата на вътремозъчните кръвоизливи.
Идентифицирани са четири клинични изпитвания, съпоставящи ефикасността на интраартериалната тромболиза спрямо стандартната терапия. Резултатите показват, че интраартериалната тромболиза значимо намалява риска за инвалидизация (RR 0.80, p=0.01) без да увеличава смъртността (RR 0.82, p=0.32), но при пoчти четири пъти по-голяма вероятност за вътремозъчно кървене (RR 3.90, p=0.006), сравнена със стандартните процедури.
Венозната тромболиза с alteplase подобрява качеството на живот и функционалния статус на пациентите с остър исхемичен инсулт
Венозната тромболиза с alteplase при остър исхемичен инсулт не повлиява преживяемостта, но подобрява качеството на живот на болните и намалява степента им на инвалидизация, като ефектът персистира поне 18 месеца, показаха резултатите от клиничното изпитване IST-3 (Third International Stroke Trial) (15).
Включени са 3035 болни от клинични центрове от 12 държави, които са били рандомизирани да получат alteplase до шестия час от началото на клиничната симптоматика (0.9 mg/kg), заедно със стандартните терапевтични мерки (n=1515) или само стандартна терапия (контроли) (n=1520).
До края на проекта са достигнали 2348 пациенти – 408 болни от общо 1169 в терапевтичната група (35%) и 414 от общо 1179 контроли (35%) са починали. С помощта на специализирани въпросници (Оxford Handicap Scale и EuroQoL) е установено, че болните, лекувани с alteplase, имат по-добър функционален статус и качество на живот, отчетени в края на 18-ия месец, съпоставени с контролите, като разликата е била статистически значима.
Приемът на до едно яйце на ден не се асоциира с по-висок риск за съдови инциденти
Консумацията на до едно яйце на ден не повишава вероятността за съдови инциденти, показа мета-анализ на осем проспективни кохортни проучвания, публикувани до юни 2012. В тях са били регистрирани 5847 случая на исхемична болест на сърцето (ИБС) и 7579 случая на исхемичен инсулт (16).
Не е била доказана линейна зависимост между приема на яйца и риска за развитие на ИБС или инсулт (р=0.67). В подгрупата на пациентите със захарен диабет повишената консумация на яйца корелира с по-висок риск за ИБС (р=0.01). В допълнение, хората, приемащи повече яйца, имат 25% по-нисък риск за хеморагичен инсулт (р=0.04).
Независими предиктори за развитие на исхемичен инсулт поради оклузия на каротидната артерия
Пациентите на възраст над 75 години, с анамнеза за артериална хипертония и провеждащи антихипертензивна терапия и с ангиографски данни за задебеляване на стената на каротидните артерии (дебелина над 4 mm), имат най-голяма вероятност да развият исхемичен инсулт при клинично съмнение, показаха резултатите от ретрспективното кохортно проучване (17).
Включени са пациенти, хоспитализирани в периода 2001-2007 със съмнение за исхемичен инсулт (който впоследствие не се доказва), при които са проведени диагностични изследвания, включително и компютърно-томографска ангиография на каротидните артерии. Ангиографското изследване е било повторено две седмици по-късно.
За наблюдавания период са идентифицирани 315 пациенти без нов исхемичен инсулт в резултат на тромбоза на каротидите и 14 пациенти с нови исхемични лезии (липсват промени при базалната ангиография и наличие на промени при контролната ангиография).
Статистическите анализи показват, че възрастта и антихипертензивната терапия, както и дебелината на съдовата стена на каротидните артерии, са факторите с най-висока предиктивна стойност за развитие на исхемичен инсулт.
Продължителното приложение на donepezil има благоприятен клиничен ефект при умерена до тежка болест на Alzheimer
Продължителното лечение с donepezil (над 12 месеца) подобрява когнитивните възможности и функционалния статус при пациенти с умерена до тежка болест на Alzheimer, показаха резултатите от проучване с участието на 295 болни, лекувани с медикамента за период от поне три месеца (18).
Участниците са били разпределени в няколко групи – група на продължилите терапията с donepezil, група без терапия, група, в която donepezil е бил спрян и е включен memantinе, и група на комбинирано лечение с donepezil и memantine. Терапията е продължила 52 седмици.
Ефикасността на лечението е била оценена с помощта на специализирани инструменти – скалите SMMSE (Standardized Mini-Mental State Examination) и BADLS (Bristol Activities of Daily Living Scale). Резултатите показват, че:
– болните, продължили приема на donepezil, са имали статистически значимо клинично подобрение, съпоставени с тези, които са го преустановили (контроли)
– ефикасността на memantine не се е различавала от тази на плацебо (липса на статистически значима разлика между пациентите, лекувани с memantine, и тези, останали без активно лечение)
– комбинираното лечение с donepezil и memantine не е превъзхождало по ефикасност монотерапията с donepezil
Субклиничните предсърдни тахиаритмии се асоциират със значимо по-висок риск за инсулт и системен емболизъм
Субклинично протичащите предсърдни тахиаритмии, които са чести при пациенти с имплантиран пейсмейкър, корелират със значимо повишен риск за съдови инциденти, показаха резултатите от проучване с участието на 2580 болни на възраст над 65 години, с артериална хипертония и без анамнеза за предсърдно мъждене, при които наскоро е бил имплантиран пейсмейкър или дефибрилатор (19).
Участниците са били мониторирани в продължение на три месеца, за да се открият пристъпи на субклинична предсърдна тахиаритмия (сърдечна честота над 190 удара в минута за над шест минути).
Около 25% от исхемичните инсулти остават с неизяснена етиология, като субклиничното предсърдно мъждене може да се яви важна причина за тази патология. С помощта на пейсмейкъри, епизодите на ускоряване на сърдечния ритъм, без съпътстваща клинична симптоматика, могат да бъдат идентифицирани и да се установи доколко те корелират с по-голяма вероятност за съдови инциденти.
Пациентите с пейсмейкър са били рандомизирани да получат или не продължително предсърдно пейсиране. Участниците са били проследени за период от 2.5 години за поява на исхемичен инсулт или системен емболизъм.
През първите три месеца с помощта на имплантираните устройства при 261 болни (10%) са били установени епизоди на субклинично предсърдно мъждене, които са били асоциирани с над два пъти по-висок риск за исхемичен инсулт или системен емболизъм (hazard ratio, HR 2.49, р=0.007).
От 51 пациенти, при които е бил регистриран съдов инцидент, 11 са имали пристъпи на субклинично предсърдно мъждене и нито един не е имал пристъпи с клинична изява. Продължителното предсърдно пейсиране не е имало превантивен ефект по отношение на предсърдното мъждене.
За повече информация, посетете сайта на Списание МД.
1. Desuza D., Hodaie M., Davis K. Abnormal trigeminal nerve microstructure and brain white matter in idiopathic trigeminal neuralgia. Pain 2014; 155 (1): 37-44. Epub 2013 Aug 30 http://www.journals.elsevier.com/pain
2. Linde M., Mulleners W., Chronicles E. et al. Antiepileptics other than gabapentin, pregabalin, topiramate, and valproate for the prophylaxis of episodic migraine in adults. Cochrane database Syst Rev 2013, June 24 http://www.cochrane.org/cochrane-reviews
3. Larsson S., Virtamo J., Wolk A. Black tea consumption and risk of stroke in women and men. Ann Epidemil 2013; 23 (3): 157-160 http://j.annepidem
4. Weimer C., Cotton D., Sha N. et al. Discontinuation of antiplatelet study medication and risk of recurrent stroke and cardiovascular events: results from the PRoFESS study. Cerebrovasc Dis 2013; 35: 538-543 http://www.karger.com/Journal/Home/224153
5. Song Y., Nie H., Hu Y. et al. Association of statin use with risk of dementia: A meta-analysis of prospective cohort studies. Geriatr Gerontol Int 2013; 13: 817-824 http://onlinelibrary.wiley.com/doi/10.1111/ggi.12044/pdf
6. Dharmasaroja P., Sae-Lim S., Muengtaweepongsa S. Aspirin nonresponders in patients with ischaemic stroke. Blood Coagul Fibrinolysis 2013; 24: 361-364 http://journals.lww.com/bloodcoagulation/pages/default.aspx
7. Ji Y., Tan S., Gao Y.et al. Vitamin B supplementation, homocysteine levels, and the risk of cerebrovascular disease. Neurology 2013, September 18 http://www.neurology.org
8. Palacio S., Hart R., Pearce L. et al. Effect of addition of clopidogrel to aspirin on stroke incidence: Meta-analysis of randomized trials. Intern J Str 2013, May 22 http://onlinelibrary.wiley.com/doi/10.1111/ijs.12050/abstract
9. Chrolin D., Asplund K., Asberg S. et al. Statin therapy and utcome after ischemic stroke: Systematic review and meta-analysis of observational studies and randomized trials. Stroke 2013, January 4 https://stroke.ahajournals.org
10. Rocco A., Heuschmann P., Schellinger P. et al. Glycosylated hemoglobin A1 predicts risk for symptomatic hemorrhage after thrombolysis for acute stroke. Stroke 2013; 44: 2134-2138
11. Barber P., Pridmore H., Krishnamurthy V. et al. Cannabis, ischemic stroke, and transient ischemic attack: a case-control study. Stroke 2013; 44: 2327-2329
12. Wong W., Lin V., Boudreau D. et al. Statins in the prevention of dementia and Alzheimer’s disease: a meta-analysis of observational studies and an assessment of confounding. Pharmacoepideiomol Drug Saf 2013; 22: 345-358 http://eu.wiley.com/WileyCDA/WileyTitle/productCd-PDS.html
13. van Overbeek E., Staals J., van Oostenbrugge R. Vitamin B12 and progression of white matter lesions. A 2-year follow-up study in first-ever lacunar stroke patients. PLos One 2013; 8: e78100 http://www.plosone.org
14. Nam J., Jing H., O’Reilly D. Intra-arterial thrombolysis vs. standard treatment or intravenous thrombolysis in adults with acute ischemic stroke: a systematic review and meta-analysis. Intern J Str 2013, January 7
15. IST-3 collaborative group. Effect of thrombolysis with alteplase within 6 h of acute ischaemic stroke on long-term outcomes (the third International Stroke Trial [IST-3]): 18-month follow-up of a randomised controlled trial. Lancet Neurol 2013; 12: 768-776 http://www.thelamcet.com/neurology
16. Rong Y., Chen L., Zhu T. et al. Egg consumption and risk of coronary heart disease and stroke: dose-response meta-analysis of prospective cohort studies. BMJ 2013, January 7 http://www.bmj.com
17. Magge R., Lau B., Soares B. Clinical risk factors and CT imaging features of carotid atherosclerotic plaques as predictors of new incident carotid ischemic stroke: a retrospective cohort study. Am J Neuroradiol 2013; 34: 402-409 http://www.ajnr.org
18. Howard R., McShane R., Lindesay J. et al. Donepezil and memantine for moderate-to-severe Alzheimer’s disease. N Engl J Med 2012; 366:893-90 http://www.nejm.org
19. Healey J., Connolly S., Gold M. et al. for the ASSERT Investigators. Subclinical atrial fibrillation and the risk of stroke. N Engl J Med 2012; 366:120-129