На 08.08.2014 Световната здравна организация обяви епидемията от Ебола в Западна Африка като събитие с международна значимост, поради глобалната заплаха за общественото здравеопазване. Ебола е един от най-опасните и смъртоносни вируси, известни до момента. Към днешна дата няма разрешени ваксини срещу заболяването, като съществуват само експериментални средства.
Характеристика и патогенеза
Хеморагичната треска Ебола е инфекциозно заболяване, което се причинява от вируса Ебола, който е открит и описан за първи път през 1976г. в Демократична република Конго и е кръстен на река Ебола (приток на река Конго). Ебола е група от 4 вируса (Ebola-Zaire, Ebola-Sudan, Ebola-Tai и Ebola-Reston) от семейството Filoviridae. Те са големи РНК вируси с продълговата, нишковидна форма; могат да се огъват от време на време в U-образна форма; гъвкави са и могат да се размножават в почти всички клетки на заразения реципиент, като ендотелните клетки, мононуклеарните фагоцити и хепатоцитите са основните цели на инфекция. След заразяване се образува димерен протеин, който пречи на сигнализацията на неутрофилите, което позволява на вируса да избегне имунната система чрез инхибиране на ранните етапи на неутрофилното активиране. Неутрофилите пренасят вируса в цялото тяло до места като лимфни възли, черен дроб, бели дробове и далак. Наличието на вирусни частици и клетъчно увреждане причинява освобождаването на цитокини.
Предполага се, че естествен резервоар на Ебола са плодовите прилепи. Растения, членестоноги и птици също са взети под внимание. Високата смъртност от инфекцията предполага, че тя не е адаптирана към човешкия организъм. Защото за дългосрочното запазване на вирусна популация е неблагоприятно да се убие окончателният гостоприемник, тъй като вирусът така ще унищожи собственото си местообитание.
Вирусът може да се предава при директен контакт със заразени живи и или мъртви животни или заразен човек. Между хора Ебола се предава също чрез пряк контакт с кръв или телесни течности на болен, вкл. сперма, слюнка, изпражнения, повръщане и др., като в допълнение конюнктивата също е път за развитие на инфекцията.
Клинична картина
Симптомите обикновенно се появяват от 2 до 21 ден след заразяване с вируса. Болният развива грипоподобно състояние с тежко неразположение, появяват се треска, главоболие, обща отпадналост, възпалено гърло, кашлица, мускулни и ставни болки, диария, гадене. Рядко, обаче, заболяването преминава с описаната клинична картина.
В по-голямата част от случаите се появяват вътрешни и външни кръвоизливи, нарушение в резпределението на течностите, некроза на тъканите, хипотония, дисеминирана интравазална коагулация, шок и най-често смърт. Вирусът завършва летално в 50 до 90% от случаите.
Диагноза
За поставянето на диагнозата се взема под внимание наличието на следните 3 опорни точки:
- температура > 38,5 °C,
- престой в ендемичен район,
- контакт с болни или починали от Ебола.
Диагнозата се потвърждава чрез изолиране на вируса, откриването на неговата РНК или типични за него протеини, или откриване на антитела срещу вируса в кръвта, кръвния серум и/или телесните течности ( урина, слюнка, семенна течност) на пациента.
Изолиране на вируса от клетъчна култура, откриване на вирусната РНК чрез полимеразна верижна реакция (PCR) и откриване на протеини чрез ELISA е ефективно в начален етап и при тези, които са починали от болестта. Откриването на антитела срещу вируса е ефективно в края на заболяването и при тези, които са се възстановили.
Диференциалната диагноза се прави с други силно фебрилни инфекциозни тропически болести, като малария и жълта треска. Други заболявания с подобни симптоми, които трябва да бъдат включени в диференциалната диагноза са: лептоспироза, тиф, чума, Ку-треска, кандидоза, хистоплазмоза, сънна болест, висцерална лайшманиоза, хеморагична шарка, морбили, фулминантен вирусен хепатит.
Лечение
Към момента срещу Ебола няма ваксина, разработват се експериментални терапии.
Миналата седмица неодобрено лекарство, наречено Zmapp, съдържащо три различни моноклонални антитела срещу вируса, подобри значително състоянието на американския лекар Кент Брантли и мисионерката от САЩ Нанси Райтбол, които са били заразени с вируса в Либерия, като все още няма ясна клинична оценка на терапията. Съединените щати и СЗО ще изпратят експерименталното лекарство в Либерия. Към момента броят на заразените с една от най- мащабните и смъртоносни епидемии в историята – Ебола, надминава 1800 души, а броят на загиналите – 1000.
Друга опция, която се разработва е даването на малки интерфериращи РНК, които пречат на репликацията на вируса в клетката.
Ваксините се проучват при опити с животни, като в началото на август 2014 г. Националният институт в САЩ на здравеопазването взе решението за ускоряване на клиничните проучвания. Най-обещаващите са носители на вируси, носещи гените, които кодират гликопротеини на вируса Ебола.
Статията изготви: Румена Савова
