Точно по средата между първите три години, в които се учат основните науки и предмети и годините в клиниката се намира четвъртият курс на медицинските университети. От дълго време той е известен като „почивката на следването”. Това е единственият момент, в който студентите имат по-малко задължения и могат да избират измежду многобройни избираеми курсове и модули. Това е и моментът, в който те могат да отидат на почивка и да прекарат повече време със семейството и приятелите си. Както каза веднъж един от моите преподаватели „Направи го сега, защото после може да нямаш шанс отново.”

Взех този съвет присърце и прекарах по-голямата част от четвъртия ми курс встрани от университета. Грижих се за деца с хематологични болести един месец, друг месец се мотах се в краката на хирурзите-онколози и т.н. в опит да усетя коя е правилната специалност за мен. Прекарах известно време, работейки в лаборатория, нещо което никога не съм правил преди. Там се научих да култивирам и замразявам клетки, да се грижа за лабораторните мишки и да гледам критично на различните проучвания. Посещавах национални медицински събори и конференции, излизах със старите ми приятели и ядох и спах до насита в къщата на родителите ми.

За мен това беше важна и успокояваща година.

Но не всички мои колеги се чувстваха по същия начин. Един приятел, заинтересован от една особено сложна специалност, прекара по-голямата част от годината в силно стресови  клинични обиколки из болниците, в които се надяваше да специализира. Друг мой колега, който вече имаше зад гърба си 10 успешни години в друга професия, беше нетърпелив да продължи следването си. За него 4тата година, пълна с избирателни предмети и удължени ваканции, беше загуба на време и на пари за такси.

Припомних си за тези разнородни мнения наскоро, когато прочетох две интересни статии в The New England Journal of Medicine относно премахването на четвъртата година в медицинските университети в Америка, където 4 годишния курс предшества истинската клиника. Изследванията се отнасят за американската система за медицинско образование, но може да намерим много прилики с българската.

Много експерти предложиха отпадане на цели години от хорариума, но учудващо много малко хора са обсъждали промени в цялостната програма на медицинските университети/училища и на самото следване.

Установената преди повече от век 6-годишна програма, слагаща ред в тогава съществуващия хаос от различни университетски програми, „чиракувания” и ненадеждни и неавторитетни кампании за обучение е нещо като индийската свещена крава на медицинското следване. Подобно на войници по време на поход, почти всички студенти-медици през последните 100 години са прекарвали първите си 2 години в слушане на лекции и изучаване на теорията и основите на медицината и 3тата и 4тата си година в практически и клинични занятия.

Сега обаче изглежда, че офорящата се буря от недостиг на лекари, вдигащи се разходи за здравеопазване и задлъжнялост на студентите заради студентските кредити, е на път да бутне този вековен „титан”. През 2010, в отговор на недостига на медицински персонал, Тексаския медицински университет (Texas Tech University Health Sciences Center School of Medicine) започна да предлага 3-годишен обучителен курс за студенти, интересуващи се от първичната медицинска помощ. Скоро след това кампусът на Медицинския университет в Мерсер (Mercer University School of Medicine) в Савана (Savannah, Ga.) последва примера на Тексас. Тази есен Ню Йоркския New York University School of Medicine въведе като добавка към традиционния 4-годишен курс и опция за 3-годишно следване за група студенти.

Почитателите на по-късия курс вярват, че промяната ще помогне за справянето с няколко проблема. Благодарение на по-бързото обучение и навлизане в практиката на нови лекари ще се отговори на очаквания в следващите 15 години дефицит на медицински лица. Освен това, тъй като почти две трети от студентите-медици завършват с дълг от $150,000 или повече (вследствие на взет студентски кредит) и тъй като все по-голям брой хора записват медицина в по-късна вързраст, 3-годишното обучение ще им помогне да започнат да практикуват по-рано и с приблизително 25% по-малък дълг.

”Не можем да разграничим обучението на студентите-медици от техните нужди и тези на обществото.” – казва д.р Стивън Б. Абръмсън, водещ автор и пропонент на 3-годишното следване и заместник декан по образователните, факултетните и академичните въпроси в Ню Йоркския Университет. „Не можем да продължаваме да си затваряме очите и ушите за външния свят и да продължаваме да поддържаме 4тата година, която е на практика „допълнителна юношеска година”, в която хората „откриват себе си”, при положение, че обществото се нуждае от повече лекари.”

Критиците обаче бързо посочват провалените предишни опити за въвеждане на същата промяна. През 1970 например, цели 33 медицински училища започват да предлагат 3-годишно медицинско следване, за да отговорят на дефицита на лекари по това време. Въпреки че „3-годишниците” се справяли не по-зле (а понякога и по-добре) на тестовете в сравнение с „4-годишните” им колеги, повечето от тях заявили, че биха предпочели 4-годишно следване. Мнозина, които завършили за 3 години, споделили, че са напълно изцедени от ускорения темп на по-компресираното обучение. Голяма част от тях дори пуснали молби за удължаване на следването си с една или две години.

Най-силните критики идвали от факултет, който открил, че поради огромното усилие да „сбие” материала, студентите му не успявали напълно да го разберат и да направят разумни решения за бъдещата си специализация.

В резултат на всичко това експериментът с 3-годишната програма бил преустановен.

”Не може да се твърди, че студентите излизат с богати знания и натрупан опит, без всъщност да са имали време да натрупат опит.” – казва д-р Стенли Голдфарб, водещ автор и противник на идеята за 3-годишното обучение и зам. декан по въпросите на обучение в Перелманския медицински университет (Perelman School of Medicine at the University of Pennsylvania).

Д-р Голдфарб и други критици изтъкват, че има и други аргументи срещу промяната. Количеството на материала, който студентите трябва да научат, например, се е увеличило драматично от 1970 насам. Също така, вече има и ограничения за броя часове, които обучаващият може да прекара в болница. Зачеркването на цяла година от процеса на обучение значително ще намали времето, което младите лекари имат, за общуване и работа с пациенти, което ще им попречи да натрупат нужния клиничен опит.

”Медицината е по-сложна от всякога.” – споделя д-р Голдфарб. „Да компресираш, сбиеш и ускориш ученето на нещо, което е станало по-сложно и трудно е контраинтуитивно и нелогично.”

Въпреки това още 4 медицински университета обмислят идеята да въведат 3-годишно обучение за лекари в допълнение с традиционната 4-годишна програма, която предшества чистата клиника в Америка. И въпреки че всичките тези скъсени програми са все още изключение, а не правило, дебатът, който те предизвикаха, насочи вниманието и към други вълнуващи идеи като например метод за оценяване на реалните умения на даден студент, умения, които не могат да се измерват с изкарани години. Тази нова схема би позволила на много студенти директно да завършат щом демонстрират, че са придобили нужните умения, вместо завършването им да е „следствие” от вековното 4-годишно обучение.

”Всичко около нас се е променило.” – казва д-р Абрамсън. „Специалностите се промениха, обществото се промени, задлъжнялостта от кредитите се промени. Никога няма да можем да се адаптираме към променящите се нужди на нашето общество и на нашите студенти ако продължаваме да вярваме, че програмата е свещена и неприкосновена”.