Дебатът е инициран от Висшия адвокатски съвет и Софийския адвокатски съвет, които припомниха, че лекарската грешка е понятие, което не присъства в Наказателния кодекс и това създава проблеми от юридически аспект. Именно заради това на 27-ми и 28-ми юни 116 адвокати от всички 27 колегии в страната ще се съберат на семинар с 13 български и 5 чуждестранни лектори. Въпросът за медицинската грешка все още не е намерил правна уредба и това ще е една от основните цели на юристите, обявиха от Висшия адвокатски съвет.
Не отричаме нуждата от такъв дебат, той е полезен както за адвокатите, така и за лекари и пациенти. Може би именно уточняването на този термин би довело до някакво спокойствие относно тези наболели проблеми и да даде ясно рамки на това, що е лекарска грешка. Липсата на този термин обаче не означава, че лекари не могат да бъдат съдени. В момента има членове в закона, които определят лекарската професия като професия, представляваща източник на повишена опасност:
Чл. 123. (1) (Изм. – ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години.(2) (Изм. – ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години.(3) (Изм. – ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи – лишаване от свобода от пет до петнадесет години.(4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 – лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи – лишаване от свобода от три до десет години.
Чл. 134. (1) Който причини другиму тежка или средна телесна повреда поради незнание или поради немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва:1. с лишаване от свобода до три години при тежка телесна повреда и2. (изм. – ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) с лишаване от свобода до две години или с пробация при средна телесна повреда.(2) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който по непредпазливост причини другиму тежка или средна телесна повреда чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява се наказва за тежка телесна повреда с лишаване от свобода до пет години, а за средна телесна повреда – с лишаване от свобода до три години.(3) (Изм. – ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Ако в случаите на предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена повреда на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години при тежка телесна повреда и лишаване от свобода до пет години при средна телесна повреда.(4) Ако деецът след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, това се взема предвид като смекчаващо обстоятелство при определяне на наказанието.
За справка наказанията за лекари са по-строги от тези за същите престъпления, извършени от хора, практикуващи професии, които не са източник на повишена опасност.
Странно е обаче, защо този дебат започва именно сега? От екипа на MedicalNews решихме да Ви върнем малко назад във времето и да коментираме тази инициатива спрямо това, което се случва в държавата.
Въпреки липсата на юридическо образование е ясно на всеки, че за да бъде въведено това понятие в Наказателния кодекс, е нужно то да бъде гласувано в парламента. Ще трябва да припомним, че последната половин година се обсъждаше въвеждането на изменения в Наказателния кодекс, чието приемане и дебат се отложи на фона на ставащото в момента в държавата. Един такъв дебат щеше да има логика да се проведе преди половин година, когато измененията на Наказателния кодекс бяха актуални и на дневен ред.
Абстрахирайки се от политическите вълнения и страсти, в момента има парламент с неясно бъдеще и в логиката на тази перспективата следващите няколко месеца до половин година правят дебата на тази тема абсолютно излишен, както и всеки дебат, който касае промени в Наказателния кодекс.
Не може да пропуснем и факта, че започването на такъв дебат в началото на отпуските е доста странно. Въпросът ни е, защо сега? Да не се окаже поредната антилекарска инициатива с цел просто медийно отвличане на вниманието от реалните проблеми на България.
А на Вас скъпи колеги Ви пожелаваме леки дeжурства през лятото 🙁
