Представяме на Вашето внимание със съкращения интервю на Блиц с д-р Христо Куруджиев, специалист по неврология, психиатрия и съдебна психиатрия. Работил е по разпределение 4 години в Ямбол, след това в Първа градска болница в София, а от 30 години работи в „Пирогов”.

Д-р Куруджиев, пак една стара и отдавна изтъркана тема – кои са основните проблеми в здравеопазването днес?
Основният проблем е, че има диспропорция на т.нар. асиметрично здравеопазване. В София има претрупване на твърде много легла и болници, докато в провинцията се оказва, че има недостиг от тях. В цели отделения няма специалисти. Закриват се болници. В същото време министърът на здравеопазването заяви, че трябва да подкрепят 51 общински болници.

Кои са тези отделения, в които има толкова критичен недостиг на специалисти?
В благоевградската болница например работят 120 сестри. Има недостиг не само на лекари, но и на сестри. Лекарите напускат България, а по-възрастните доктори са пред пенсия. И какво става? Цялата здравна система потъва. Предложението за увеличаване на пенсионната възраст, с това темпо, още повече ще влоши нещата. Ще могат ли да работят лекарите качествено до 65 и 70 години? Те и сега поемат много често ангажименти над капацитета на собствените си възможности. Не може да работиш на 3 места и да си с еднакъв коефициент на полезно действие.

Почти 80 на сто от лекарите работят така, доколкото ми е известно?
Да, но те имат ограничени ресурси, както и всеки човек.

Кой трябва да ги ограничи?
Както контролират шофьорите след осем часа работа задължително да почиват, би трябвало да има такъв начин на контрол и при лекарите. Този човек влиза в операционната, работи там и средно за седмицата трябва да има определен брой отработени часове. Значи, шофьорите може да ги контролираме, докторите – не! Освен това всички доктори са учили хигиена на труда. И ако са забравили, нека си припомнят, че когато човек работи 10-12 години една и съща професия, има риск от т.нар. професионални заболявания. Затова зачестява напоследък и т.нар. синдром на изпепеляването, на прегарянето. Този лекар става рисков за себе си и за околните. Проявява се недооценъчност, некритичност и преумора, която носи след себе си сериозни последствия.

Това означава, че 90 на сто от нашите лекари трябва да са болни от този синдром вече?
Ако не са болни, ще се разболеят… Освен това групата на лекарите, които правят опити за самоубийство, също нараства, като не са малко процентите на успешните опити. Когато човек изпада в стрес и преумора, се прави такава методика на диагностика, наречена уъркшоп. Някой трябва да контролира у нас психичното състояние и мотивацията на лекаря. В България нямаме такава практика на уъркшоп при доктори. Нямаме контрол и на часовете, които се заработват от един специалист за месец. В същото време никой не прави дебрийфинг – методика на психотерапия при хора, които работят в стрес.

Ако един лекар трябва да се пенсионира на 65 или на 70 г., с 40 години трудов стаж, той не може да работи през цялото време с едно и също темпо и качество, защото преумората е много сериозен фактор. И вече стигаме до темата за т.нар. допълнителни материални стимули и еднодневни операции. Това предполага, че трябва да се контролира този процес. По-логично е да се увеличат заплатите на докторите, а не допълнителните добавки, за да могат в рамките на работното време да бъдат в добра кондиция и същевременно да получават добри доходи, а не да работят на 3 или 5 места, и да поемат ангажименти над капацитета на възможностите си, с произтичащи от това рискове за качеството на извършваната от тях работа.

Това ли е причината при тези еднодневни или т.нар. миниинвазивни процедури да има вече и смъртни случаи? Наскоро почина момиче при такава операция.
Когато един човек работи повече от часовете, които му се полагат, той натрупва хронична преумора, която го прави недооценъчен и некритичен в някои ситуации с произтичащи от това рискове за качеството на услугата и съответно за здравето и живота на пациента. Това е много важен момент. Не може да се говори, че трябва да се правят много операции, при положение че ти, като човешко същество, имаш ограничен ресурс. Във физиологията има крива, където след всеки връх на максималните възможности идва и техният спад. Този спад засяга вниманието, зрението, слуха, финеса на работа и оценката за кондицията и за състоянието на болния, както и оценка на ситуацията, в която е пациентът. Тези случки се наричат „смърт по непредпазливост” в Наказателния кодекс. Което е много съществен момент. Реално ние нямаме такъв контрол. Т.нар. служби „Хигиена на труда” се приватизираха и не знам доколко могат да упражнят ефективен контрол върху часовото натоварване за седмица на един доктор, без значение каква специалност е – хирургична или нехирургична.

Не ни е известно досега някоя служба да е правила такава проверка.
Не ви е известно, защото няма такъв контрол. А жизненоважно както за самите лекари, така и за пациентите им, е съответният ръководител на ДКЦ или на болница да бъде информиран: „Вашият човек вместо по 160 часа на месец, работи по 500 часа…”

Нали всеки лекар е длъжен да изпрати в Здравната каса информация за работното си време? Не е толкова трудно натовареността на един лекар да бъде засечена…
Графикът и престоят в операционна не знам доколко могат да се засекат ефективно. Явно и там има някаква „гимнастика”, но реално виждам последствията от това свръхнатоварване при лекарите: колеги правят инфаркти, инсулти в млада възраст, получават отлепване на ретината…

Това масово ли е?
Има такава тенденция. В същото време д-р Тотко Найденов писа много пъти за високата смъртност сред лекарите. Защото проблемът е много сериозен и ще нараства лавинообразно. Тук има и нещо друго. Проблемите идват и от това, че няма приемственост. Младите колеги напускат, емигрират от България, защото сред тях има демотивация да останат тук. А ние, старите доктори, си отиваме и ще се окаже, че колегите, които остават след нас, ще трябва да поемат твърде много ангажименти над капацитета на своите възможности. Но увеличаването на пенсионната възраст не може да реши проблема. Може ли тя да расте неограничено? Как ще стане тази работа!?

Кой ще довери живота си на възрастен лекар, който не е в кондиция да упражнява ефективно задълженията си?
То всичко е възможно, отнемай къде. Чувам, че имало лекари, които и на 80 години и повече работят, защото трябва да се представи график, че това отделение функционира и е окомплектовано с необходимите специалисти. Имайте предвид, че първият спад в кръвоснабдяването на мозъка е около 50-годишна възраст, вторият – около 70-годишна възраст. Значи ние след 50 години имаме спад във възможностите на мозъка. Тогава човек работи по инерция, със стари стереотипи, няма креативност, невинаги може да прояви творчество и съответно при преумора нараства рискът от грешки – дори до застрашаване живота на болния. Освен това никой не говори за здравната карта. Тя си остана задължително, но неосъществено мероприятие години наред от няколко поредни министерства. Наложително е да се уточни в даден град, община или област какво е населението по структура и заболеваемост, от какви и колко на брой легла има нужда, какви специалисти са необходими там.

Източник: Блиц

Автор на интервюто: Милена Василева