Публикуваме един много интересен материал на в. „Земя“, в който се задават много от наболелите в последно време въпроси, свързани с емиграцията на българските медици.
Българските медици са най-ниско платените в Европейския съюз. Лекарите ни получават 296евро, което е под 600 лева средно на месец. Въпреки данните за изтичане на медицински кадри в чужбина, България продължава да е сред водещите държави по брой лекари на глава от населението. 80% от завършващите млади медици искат да работят в чужбина, според изследване на БЛС. Въпреки унизителните заплати, основната причина българските лекари да напускат страната е липсата на алтернатива за реализация, както и лошите условия на труд. Калина и Димитър са сред младите медици, които са изправени пред избора да заминат или да останат. Калина работи в София като медицинска сестра, а Димитър е студент по медицина в 5-ти курс, той също така е стажант в софийска болница. Вижте какво още споделиха те пред вестник „Земя”:
Защо бягат младите медици?
Калина: Основно заради заплащането. Младите медицински сестри не искат да работят по специалността си тук, защото не изкарват никакви пари. След като завършат, някои от тях предпочитат да работят в казино или на друго място, тъй като не получават това, което заслужават.
Калина, какво ви накара да останете в страната, на фона на тази емиграционна вълна?
Калина: Останах, защото се чувствам полезна. Наистина има голям дефицит на сестри, и ако това продължава няма да има кой да се грижи за хората. Нямам намерение да напускам страната.
Димитър, Вие вече сте стажант в болница, но сте решен да напуснете България. Какво Ви разочарова и кои са най-предпочитаните държави за работа?
Димитър: Повечето колеги заминават за Англия или Германия. Условията в Германия са много добри, особено за ординатори. Аз се интересувам повече от Швеция, но там езикът се оказва голяма бариера. Разочаровах се от заплащането и условията на труд. В цяла Западна Европа условията са много по добри от тези тук. Един ординатор, тоест лекар, който сега е завършил и си е получил дипломата получава стартова заплата от 3000 евро в Германия. Цената на нощния труд там също е изключително висока, а в България получаваме от 30 до 50 стотинки на час. Аз работих в Пловдив преди 2 години. Бях стажант в Спешна помощ и говорих с лекари от града, попитах ги какви заплати получават. Възнагражденията им са грубо казано 650 лева на месец, което е смешно. Тези хора вършат чудеса. Те първи отиват на мястото на катастрофа или сбиване, понякога дори преди полицията. Учат зверски 6 години и отделно карат специализация още 3 години, а условията, в които работят са ужасни. Държавата ни не се интересува какво се случва със здравето на хората. Пускат се някакви клинични пътеки за да може да се получи някакво субсидиране… Просто не е добре измислена системата за да може един човек със желание да остане и да работи в България. Не говоря само за студентите, които сега завършват, говоря изобщо. Дори и да искаш да останеш, просто нямаш условия.
Все по често се говори за така наречения „медицински туризъм”. Има ли лекари от вашата болница, които припечелват допълнително зад граница?
Димитър: Има да, най-вече анестезиолози. Англия предлага такива възможности за събота и неделя и оттам се покриват самолетния билет, храната…в общи линии всичко. Като заплащането е от порядъка на 2000 паунда. Това е възможност за хора, които например имат семейства тук и не искат да живеят в чужбина. Един анестезиолог да речем, може веднага да си намери работа в хубава английска болница.
На колко места трябва да работи един лекар за да изкарва прехраната си за достойно съществуване?
Димитър: Аз не се сещам за лекар, който да работи на едно място. Всеки работи на поне 2, дори и 3 места. Сега съществува една практика, при която частни клиники плащат само за да ти ползват дипломата. По този начин се води, че имат определен набор от специалисти. Последния парадокс е, че една частна клиника задължително трябва да има 3 рентгена, само това изискване може да те докара до банкрут. Или купуваш въпросната техника, или ти затварят клиниката. Съответно ти теглиш кридит, купуваш рентгените и накрая два от тях стоят и събират прах…
Могат ли младите медици да специализират това което искат в България?
Димитър: Нещата са много сложни. За да ми позволят да специализирам държавна поръчка, първо се полага изпит, който има вероятност да отпадне и отделно влизат хора „под масата”, тоест трябва да си нечий човек, за да влезеш да специализираш държавна поръчка това което искаш. Има специалности, които са изключително дефицитни и добре платени, държавната поръчка при тях е почти невъзможна. Например да специализираш пластична хирургия в България е изключително трудно. Много е сложно един млад човек да работи това, което иска тук. За да го направи, не трябва да влезе държавна поръчка, а трябва да си плаща. Взимаш някаква заплата и от нея изчезват по 180 лева всеки месец, с които си плащаш специализацията.
Пред какви други препятствия се изправят лекарите ни?
Димитър: Много са. Много от линейките в страната например са под всякаква критика не работят климатиците, няма дефибрилатори, няма нищо в тях- просто една каруца. Извън основните градове линейките са просто ужасни. Някои от тях са с изпуснали амортисьори. Ако отидеш на една катастрофа, и трябва да возиш пациент със счупен врат в такава линейка, не ми е ясно как той ще успее да стигне до болницата без да получи още наранявания, въпреки яката. Другия парадокс е с инфарктите. Цяла Северозападна България се обслужва от един областен център. За инфарктите важи правилото за единия златен час. В най-добрия случай линейката идва за5–10 минути. Обаче ако си във Видин или Враца пътя колко е? 1 час или час и половина. Друг проблем е, че закриват болници. Аз не съм чувал в някоя развита държава да се закриват лечебни заведения и училища. От друга страна — отношението. Българите нямат правилно отношение към човека, който ги лекува. Някои хора си позваляват да крещят, дори и да посягат на медицински лица. Помня един пациент искаше лекарката да му постави определен вид абокат, но лекарката нямаше точно такъв и той не й позволи да му постави абокат. Човекът почина. Кой е виновен за това, след като пациентът отказва?
Много лекари не желаят да практикуват професията си в по-малките населени места в страната. Това на какво се дължи според Вас?
Димитър: И аз не искам да работя в по-малките населени места. Първо, съм роден в София и искам да остана тук, ако се задържа в България. Другото нещо е, че те там наистина нямат нищо. Буквално лекарите правят чудеса от храброст. Има села, в които и апарат за кръвно нямат. Не ми е ясно как успяват да лекуват хората по тези места. Дори и да има доктор, все пак той трябва да има някаква база, с която да работи.
Остава ли България без специалисти?
Димитър: Има много добри български лекари, които останаха, въпреки мизерното заплащане. В нашата болница има гениални медици. Разбира се работят и на второ място- не разчитат на държавата.
Какво трябва да се промени в системата за да останат младите медици?
Димитър: Системата е направена така, че да се бори срещу теб. Каквото и да искаш постигнеш, да отвориш клиника, да специализираш… просто по всякакъв начин се стараят да ти пречат, и да не ти позволяват да го направиш. Опитват се максимално да те изцедят.
Интервюто е на Цветелина Цветанова от в. „Земя“
