Таня Андреева – министър на здравеопазването, в интервю за предаването „Денят започва“ на БНТ
Водещ: Сега да продължим и към другата тема, която предизвиква също много дискусии, за това как ще се финансират лечебните заведения? Любопитен коментар, днес попаднах на него във в. „Стандарт“, във ваше интервю за това, че всъщност лечебните заведения, които са с най-големи задължения са с най-много приходи от Здравната каса. Кой лъже системата?
Таня Андреева: Аз не бих казала, че тези, които са с най-големи приходи са в опит по някакъв начин Касата да бъде източвана. Напротив, смятам, че точно тези болници, това показва, че точно тези болници са гръбнака на българското здравеопазване. Това са големите, университетски и многопрофилни болници, през които минава действително около 70-80% от пациентите. Разбира се в тях включвам и някои от по-големите частни лечебни заведения. Но това показва само едно и в крайна сметка, това и в началото беше констатирано, че повечето работа води до по-голяма задлъжнялост. Тоест по-голямата комплексност, която се представя от медицинска дейност в тези лечебни заведения, води до това, че те влошават финансовите си резултати. И именно поради тази причина се опитваме и с новите правила, които въвеждаме, всички лечебни заведения да работят при равни условия. Ако има конкуренция, тя трябва да се случва в условия на равнопоставеност и тогава аз съм убедена, че или пазара от само себе си ще се регулира пазарът на здравни услуги, защото в крайна сметка Касата е един купувач на медицинска дейност, на медицинска услуга, която заплаща или просто всички болници ще бъдат обречени, които работят добре и много.
Водещ: Ще бъдат ли поставени болниците при такива равни условия, за които говорите с новата система на плащане, едно от мерките, които предприемате и за която настоява и Касата – да се плаща месец за месец?
Таня Андреева: Това, че ще се плаща месец за месец показва две неща. Първо, че Касата е в трудна ситуация и такава ще бъде през тази година, защото всички мерки, които се предлагат, те ще заработят най-рано в края на годината или началото на следващата. Тоест налага Касата да мине практически на ръчно управление, за да могат да се следят всички дефицити и преразходи в системата на болничната помощ. От друга страна това няма да реши проблема, който преди малко споменахме. Там ние въвеждаме мерки, при които всички болници ще трябва да работят комплексна медицинска услуга, тоест ако отговарят на стандарта и на нивата на компетентност за определена медицинска специалност, определен профил, те ще трябва да изпълняват всички клинични пътеки. В против случай Касата просто няма да сключва договор с тях, както и още едно условие, че всички лечебни заведения, пак казвам, които отговорят на стандарта ще трябва да работят и по спешност. Тоест този подбор на клинични пътеки, на свързани с това пациенти, смятам че не е здравословен за системата и води до нелоялна конкуренция между лечебните заведения.
Водещ: Какво ще се случи с болниците, които не успеят да покрият тези критерии?
Таня Андреева: Тези, които не успеят да покрият критериите, ще си търсят свои начин, по който да работят или да бъдат финансирани. Когато се използва публичен ресурс, когато един пациент си е внесъл здравната осигуровка, това предполага, че когато попадне в дадено лечебно заведение няма да му бъде отказана, особено при спешност, помощ. Вярно е, че здравната осигуровка покрива само един пакет от дейност, но този пакет включва всички клинични пътеки, за които заплаща Касата. Така че е недопустимо, ако в дадено лечебно заведение да кажем има, импровизирам, гастроентерологично отделение, когато пациентът отиде, те да му кажат, с язва да кажем, на дванадесетопръстника, те да му кажат „ние обаче язва на дванадесетопръстника не работим, работим еди-какво си“.
Водещ: Тоест всъщност два са вариантите, ако една болница не може да покрие тези критерии – или фалира и тя ще бъде закрита, или пък там да влезе частен инвеститор. Една идея, която също вие лансирахте и споменахте.
Таня Андреева: Така е, аз лично смятам, че това е бъдещето, под някаква форма на публично-частно партньорство, не точно по този закон, защото той не е работещ, но има други закони, по които това може да се случва и това е най-добрият начин. Аз лично се учудвам, че по-рано по този начин не е била либерализирана системата. Това е най-добрият начин, дори за някакъв баланс и нормалност, защото поради тези ограничения до момента, единственият шанс на частната инициатива е било в това да разкрива свои лечебни заведения. А спокойно тази частна инициатива е могла да влезе в държавни, в общински болници и днес да не сме изправени пред този тежък проблем, при който има много договорни партньори Касата. Те в годините, в пъти са се увеличили, а ресурсът на Касата практически е с по 10-15% на година се увеличава.
Водещ: Не е ли опасно обаче, няма ли риск при едно такова партньорство, да речем да се водят към фалит умишлено общински болници, общински здравни заведения, така че да влезе определен частен инвеститор там? Как ще гарантирате, че няма да се случи?
Таня Андреева: Това е въпрос на договаряне между двете лечебни заведения, разбира се и с участието на принципала на всяко едно от тях, така че да не се стига до там. Ние днес имаме такива лечебни заведения, които са сключили изключително неизгодни договори с частни такива и разбира се това се отразява много сериозно и на финансовото им състояние. Има начин това да се контролира, просто се правят договори, които защитават и двете страни.
Водещ: От проверките, които правите в момента в лечебните заведения, защо и къде сметките не излизат най-много? Затягат се коланите, така че да може Касата все пак да се справи, казахте, че това ще бъде най-трудната година. Какви проверки правите и какви са резултатите? Имате ли някакви междинни резултати до момента?
Таня Андреева: Аз не мога да говоря за Касата. Те имат свой план за проверки и правят проверки по сигнали. Това, което показва медицинският одит, Изпълнителната агенция „Медицински одит“, която е на разпореждане на Министерство на здравеопазването, показва две основни неща. Първото е, че част от лечебните заведения са декапитализирани. Това е много сериозно констатация и то не от вчера, това вече продължава в рамките на няколко години. И второто, което е изключително важно е показва, че в някои лечебни заведения нивата на компетентност не са изпълнени от гледна точка на кадрите. Пак това не е от вчера, това е едно наследство. Жалкото е, че нищо не е предприето до момента и много възможно е част от отделенията в тези лечебни заведения, просто да прекратят или да свият обема на своята дейност, поради това, че не отговорят на нивата на компетентност.
