Здравният туризъм е един от бързо развиващите се сектори в икономиката. Очакванията на Световната туристическа организация са приходите от него да надминат 100 млрд. долара на година. През 2017 г. се счита, че само 23 млн. американци ще похарчат 79,5 млрд. долара за здравето си в други държави. Сред най-развитите дестинации са Бразилия, Малайзия, Индия, Коста Рика, Панама. Източноевропейските страни обаче започват да набират скорост и да привличат все повече туристи. Въпросът е има ли място и България в тази пазарна ниша?
Точна статистика за развитието на здравния туризъм у нас няма. Според специалистите обаче той едва крета. Предполага се, че чуждите туристи, които са дошли целенасочено да потърсят лечение у нас, са около 20 000 души. За сравнение в нашата съседка Турция всяка година отиват над 150 000 чужденци. Липсата на реклама и стимули за развитие на този тип туризъм, както и лошото състояние на публичните ни болници са сред основните пречки за подема на тази дейност у нас, смятат експертите.
Стоматологията беше първото направление, в което България започна да развива своя здравен туризъм още преди десетина години. Към момента едва 2-3% от този тип дейност в света се осъществява у нас, казва д-р Венцислав Стоев. Той е един от пионерите на стоматологичния здравен туризъм у нас и председател на УС на “Клъстер за здравен туризъм България”. Клиниките и другите заведения, които членуват в него, скоро ще станат 20, като са разположени в столицата и в най-големите градове. Броят на пациентите от чужбина, които се очаква да минат през тях за година, обаче е около 1000. За сметка на малкия дял на България в областта на денталния туризъм Унгария има 16%, а Полша – 13%.
Аналогично е мястото на нашата държава и в останалите сектори на медицински туризъм. Единици са държавните болници, където може да се развива здравен туризъм заради условията им. Сред публичните клиники, които традиционно са имали поне малко чуждестранни пациенти, са “Св. Екатерина”, НКБ и “Св. Марина”. Въпреки че развитието на частните болници у нас създаде повече възможности за привличане на чужди пациенти, и те не бяха особено успешни. Първата вълна от малки специализирани клиники най-вече за очни болести или хирургия не успяха да привлекат голям дял чужденци.
У нас най-много се търсят стоматологичните услуги, казва и Тодор Хинов, друг от пионерите в медицинския туризъм и директор на “Актамедика”. Той се опитал преди четири години да предоставя профилактични услуги на руснаци, но заради проблемите с визите и влошената икономическа обстановка бизнесът не потръгнал. В момента има малък контингент чужденци най-вече от Румъния, на които предлага ендоскопски методи за премахване на хернии. По-голям брой от северните ни съседи обаче се лекуват в Русе и Тутракан, допълва той. Според него не повече от 10 000 чужденци посещават страната ни за медицинска помощ на година.
