д-р Елена Петкова, УМБАЛ „Александровска“, списание МД, ноември 2013
Профилактиката на атопична екзема чрез прием на пробиотици е ефективна до две години (при високорискови за алергия кохорти – до четири години), а ефектът е видовоспецифичен, като от най-голямо значение е Lactobacillus rhamnosus, особено при комбиниране на пре- и постнатално приложение, показаха резултатите от проучвания публикувани в списание Current Opinion in Allergy and Clinical Immunology (1).
В най-мащабното проучване (n=1223), приемът от бременни жени (след 36 г.с.) на четири пробиотика – Lactobacillus rhamnosus GG (LGG), L. rhamnosus LC705, Bifidobacterium lactis Bb12 и Propionibacterium freudenreichii, както и използването на същите пробиотици в комбинация с пребиотик от деца (n=925) от раждането до шестмесечна възраст е довел до намаляване на екземата с 20% (от 32.3 на 26.0%) и на атопичната екзема с 30% (от 17.7 на 12.4%) в сравнение с плацебо.
Дългосрочното проследяване до петгодишна възраст на 891 деца не показва намаляване на екземата или алергичните заболявания в кохортата като цяло, но разкрива значимо понижаване на кумулативния процент на IgE-асоциираната екзема и специфична IgE сенсибилизация към храни при децата родени с Цезарово сечение (17% от кохортата). При тях се наблюдава по-късно колонизиране с бифидобактерии в сравнение с родените по естествен път, което се коригира с приема на пробиотици.
В друго голямо проучване, проведено в Нова Зеландия, което сравнява ефекта на два пробиотични щама, на 474 бременни жени са били давани Lactobacillus rhamnosus HN001, Вifidobacterium animalis субтип lactis HN019 или плацебо за един месец пренатално и шест месеца след раждането, както и на новородените до навършване на две години.
Резултатите показват 50% намаляване на екземата в групата на lactobacillus (26.8 срещу 14.8%), но без промяна в групата на бифидобактерии, което показва значението на пробиотичния щам, тъй като не всички видове са ефективни.
Наскоро бяха съобщени резултатите от четиригодишния период на проследяване, които показват продължителен ефект за намаляването на екземата с L. rhamnosus. Това е и първото проучване, което демонстрира понижаване на респираторните алергии с по-малко случаи на риноконюнктивит, което предполага, че профилактирането на ранната изява на екзема може да спре алергичния марш*.
Резултатите от петгодишното проследяване на друго проучване, проведено в Австралия, при което 231 новородени са приемали Lactobacillus acidophilus или плацебо от раждането до шестмесечна възраст не показва значима разлика в честотата на екземата, хранителните и респираторни алергии.
При постнатално изследване на Soh и сътр., проведено при деца в Азия, на които са давани по-ниски концентрации на Bifidobacterium longum и L. rhamnosus за шест месеца, не се установява протективен антиалергичен ефект. Това показва, че само постнаталният прием на пробиотици има по-малък профилактичен ефект.
Има три проучвания върху неселектирани кохорти (за разлика от гореизброените студии, които са при високорискови популации). В шведско изпитване, приемът на Lactobacillus F19 от четири до 13 месеца е довел до намаляване наполовина на случаите на екзема на 13-ия месец.
В норвежко изследване, пробиотичната микстура (LGG, L. acidophilus La-5 и Bifidobacterium animalis), давана на жените един месец пренатално и три месеца след раждането е довела до значимо намаляване на екземата на децата им на две години.
Скорошно изследване оценява ефекта на приема на L. rhamnosus LPR и B. longum BL999, Lactobacillus paracasei ST11 и BL999 или плацебо от майката, два месеца преди раждането, както и по време на кърменето до втория месец. Рискът за екзема е бил значително по-нисък и в двете пробиотични групи.
В подобно изпитване, LGG и плацебо са давани на атопични майки от втория триместър на бременността. След раждането, LGG е приеман от кърмещите майки или от некърмените деца за шест месеца. Не е установена разлика в честотата на алергичните заболявания, но алергичните симптоми на майката са били облекчени.
В заключение, само пренаталният прием на пробиотици от майката е важен, но изглежда недостатъчен за профилактичния антиалергичен ефект върху детето.
Две проучвания оценяват протективния ефект на пребиотиците. При прием на galacto-oligosaccharide (GOS)/fructo-oligosaccharide (FOS) срещу maltodextrin в екстензивно хидролизирани формули при високорискови деца, от раждането до шестия месец, се установява значително по-нисък риск за екзема при GOS/FOS групата (9.8 срещу 23.1%), като този ефект се запазва до две години.
В мултицентърно изследване в пет европейски страни, 830 нискорискови за алергия деца са рандомизирани да получават нормална формула със или без пребиотик преди навършване на два месеца. На първата година, честотата на атопичен дерматит е била с 44% по-ниска в пребиотичната група.
Механизъм на антиалергично действие
Чрез пренаталното колонизиране на майката, трансферът на полезни бактерии започва още с раждането. Имуномодулирането и промените в състава на майчиното мляко също имат значение за профилактиката на алергиите.
Оказва се, че само пренаталната имуномодулация не е достатъчна за промяна на имунологичния отговор на детето към неалергичен фенотип и трябва да бъде последвана от стимулация на детската чревна имунна система.
Съществува обратна връзка между C-реактивния протеин (CRP) и развитието на екзема. Пробиотиците индуцират нискостепенно възпаление, което се характеризира с повишени нива на IgE, IgA, интерлевкин (IL)-10 и CRP. Предполага се, че то е връзката между пробиотиците и развитието на алергични болести, подобно на възпалението при хората с инфестация с хелминти.
Пробиотичният прием води до значими промени в нивата на приетия щам във фекални проби, като няма доказателства за перманентна колонизация и съответният пробиотик се намира в пробите само няколко седмици след преустановяване на приема му.
Изводи за клиничната практика:
– Приемът на пробиотични бактерии е най-обещаващата профилактична антиалергична алтернатива
– L. rhamnosus може да бъде ефективен за превенция на екзема като ефектът се задържа за най-малко две години
– Чрез профилактика на хранителната алергия и екземата се цели спиране развитието на алергичния марш
– Комбинирането на пренатален прием от майката и на директен постнатален прием от детето на пробиотици (особено на L. rhamnosus) показва най-добър ефект (ЕП)
* Алергичният марш, известен още и като атопичен марш, се отнася за естественото развитие или типичната прогресия на алергичните заболявания като атопичен дерматит (екзема), хранителна алергия, алергичен ринит (сенна хрема) и астма
В уебсайта на списание МД (www.spisaniemd.bg) можете да намерите повече от 10 статии свързани с пробиотиците и пребиотиците
Използван източник:
1. Kuitunen M. Probiotics and prebiotics in preventing food allergy and eczema. Curr Opin Allergy Clin Immunol. 2013;13(3):280-286 http://journals.lww.com/co-allergy/Abstract/2013/06000/Probiotics_and_prebiotics_in_preventing_food.12.aspx