Публикуваме обръщението на абсолвента от Медицински университет – София, д-р Деян Попов към колегите му от Випуск 2013:

Уважаеми ректор, заместник ректори, уважаеми декан, заместник декани, уважаеми преподаватели и гости и най вече скъпи колеги и приятели.

Нека да започна с “ЧЕСТИТО” и да ви поздравя всички Вас, както и вашите близки за извървяването на този нелек път и неговото успешно завършване. Не искам да навлизам в подробности относно труда и жертвите, които всеки един от нас е дал, за да бъде тук. Вие ги познавате най-добре, вашите близки, вашите приятели ги познават също. Това не е съществено в момента, така или иначе вече направихме тази стъпка и те са зад нас.

Иска ми се да се съсредоточим върху хубавите неща, върху нещата, които университетът ни даде, нещата които ние успяхме да вземем от него, но преди това се чувствам и длъжен да кажа неща не до там положителни, не до там отговарящи на естеството на този празник и на този университет.   Днес е ден, в който освен хубавия повод заради който сме се събрали, освен да честваме едно успешно завършено начинание от наша страна е и ден, в който се поставят и много въпросителни. Въпросителни относно бъдещето ни, относно това какво се случва след днес. Няма да спестя това, защото това са нещата, които вече вълнуват не само нас, а и нашите колеги, както по малки, така и по-големи, както и явно и целия свят. BBC, Die Presse, Deutsche Welle, Spiegel, Frankfurter Allgemeine Zeitung, Ню Йорк Таймс и много други имаха вече статии за проблема с лекарите в България. Тъжната статистика е, че близо 80 % от ново завършилите лекари в България имат идеята да потърсят своето щастие извън пределите на България. Затова те не могат да бъдат съдени. Всеки човек има правото да търси своето лично, социално и професионално щастие.  Да това е срамна статистика, която е следствие от десетилетия неглижиране на сектора на здравеопазване. За жалост перспективата за развитие в България пред всеки един от нас е неясна, размита и някъде далеч, в необозримото бъдеще. Ще отправя апел от тази трибуна към хората, които имат отношение в момента: Направете нещо преди да е късно, не за нас, а за българското здравеопазване, за българските пациенти.  До тук ще спра с това и ще ви помоля за последно: Не ни гонете!

Продължаваме с хубавите неща

Беше чест да сме заедно повече от 6 години. В университета се научих на едно важно и много съществено нещо, а именно, че за да се случват нещата, за да има прогрес трябва да има среда, в която потенциала да бива развиван. Тук идва и мястото на университета, който до този момент се оказа средата, в която всеки един от нас не само усвои медицинската наука, но и в средата, в която малко или много се е изградил като е личност и характер. В този момент няма как да не благодарим на своите преподаватели, на нашите учители, които ни дадоха възможността да се докоснем до този нов свят и в този ден да станем част от него.

Надявам се тези два дни в които честваме този общ радостен момент в нашия живот, да не празнуваме края, а началото на едно настояще. Едно настояще, в което поотделно и заедно ще бъдем лекари, хора, които се борят за човешкото благополучие и живот.

Нека забравим лошото, нека оставим тук и сега, това което ни е разделяло, а да вземем това, което ни обединява, да продължим напред заедно, като колеги и приятели.

Най-накрая, но не последно място нека благодарим на своите родители и семейства, без които това ни начинание едва ли щеше да е възможно. Благодарим Ви.

За завършек искам да завърша с един цитат от Оскар Уайлд: Накрая всичко ще завърши добре, ако не е добре, то това не е края.