Проф. д-р Ива Петкова е ръководител на Катедрата по очни болести към Медицински университет – София. Завършила е Медицински университет- София, специализирала е в Германия и Англия, член на българското дружество по офталмология, Асоциация по глаукома, Европейска асоциация на витреоретиналните хирурзи, American Academy of Ophtalmology и други.
Проф. Петкова, бихте ли ни описали специалността- офталмология?
Офталмологията е една много приятна специалност, която дава възможност да се използват всички постижения на съвременната медицина. Диагностичната част на специалността е много добре развита, разполагаме с високо технологични уреди и всеки, който не иска да се занимава с хирургия, има поле да се развива. От друга страна хирургичната част на специалността е много приятна – това е една сравнително по-лека хирургия, на малък орган, много фина, използват се много уреди, което я прави скъпо струваща. Това донякъде феминизира специалността. Ние адмирираме всеки, които желае да постъпи при нас. За специалността е имало винаги много кандидати, но напоследък, както и при други специалности, желаещите намаляват. Много колеги заминават навън, за което много съжалявам. Аз смятам, че нашите деца трябва да останат тук и ние трябва да им създадем подходящи условия за това. Трябва да насочим вашата борба не срещу вятърни мелници, а към нещо градивно. Надявам се хората, които са били навън, да се върнат в България и да покажат какво са научили.
Какви качества трябва да има един лекар, за да е добър офталмолог?
Аз не мисля, че това са качества различни от тези, които трябва да притежава един добър лекар. Лекарят трябва да има желание да се бори, да не отстъпва и трябва да е човеколюбив, да съчувства на болните, да не възприема работата като стоене пред компютъра, защото ние работим с живи хора. В един момент с възрастта, с натрупаните емоции, това усещане се притъпява, може би като защитна реакция, но това, което те е накарало да станеш лекар, това те подтиква да станеш и очен лекар.
Как минава един Ваш работен ден?
Започваме с рапорт в 8, след това се преглеждат болни, извършват се административни дейности и оперативни интервенции, след това роботният ми ден продължава в частната болница до 7-8 вечерта.
Кои бяха учителите във Вашия професионален път?
Като студент бях в кръжока по спешна хирургия в Пирогов – явно героизмът ме е привличал още тогава. След това, докато четях за изпита по очни болести, нещата ми станаха много интересни, на изпита явно съм се представила добре, защото тогава доц. Петя Василева ме покани в кръжока по офталмология.
Как студентите, които имат интерес към специалността, могат да се запознаят по-детайлно с нея?
Катедрата има теоретичен модул с десет лекции, обхващащи социално значими офталмологични заболявания. Той започва в началото на учебната година. Колегите разработват теми, които представят, и тези, които желаят да се занимават по-практически, се разпределят към някои от асистентите в катедрата. Всеки, който има желание, може да дойде.
Какви отделения има клиниката по очни болести?
Клиниката има четири отделения- едно детско и три възрастни. Първо отделение, занимаващо се с глаукома, катаракта, заболявания на преден очен сегмент, второ – витреоретинална хирургия и трето – възпалителни и съдови заболявания. Освен това разполагаме с лазарна лаборатория и кабинети за функционална диагностика – целият спектър на офталмологията е достъпен тук, както е редно за една университетска болница.
Бихте ли ни разказали малко за специализацията по очни болести?
Специализацията продължава четири години. Специализантите минават през шест клинични модула, всеки от които завършва с колоквиум – теоретични и практически умения. Специализантите преминават през всички отделения и кабинети, за да могат да придобият нужните умения. В отделението има и докторанти, които разработват научни теми. Аз държа те да започнат и да специализират, за да не се губи време. Аз не искам младежите да имат чувството, че не са обгрижени и че нямаме желание да вървят напред.
Къде са другите бази за обучение на специализанти по очни болести?
Освен в Александровска болници, специализанти се обучават и в Окръжна болница, ИСУЛ, Военна болница и в някои от частните болници.
Има ли програми за обмен на специализанти по офталмология с клиники извън България?
Това се определя от Ректората – ние не сме против това, специализантът да прекъсне за малко, след това като се завърне с документ от чужбина за това, което е минал- ние определяме дали то може да му се признае като част от специализацията по офталмология. Има обмен между клиниките тук – например специализанти от ИСУЛ идват при нас, за да изкарат модула по детски очни заболявания. Ние пращаме специализанти в ИСУЛ, за да видят повече травми и спешни състояния. Това е с цел да бъде възможно най-добро и адекватно образованието на нашите специализанти.
Може ли по време на специализацията си по очни болести един специализант да работи и в частни заведения?
Има стандарт по очни болести, в който се определя какви манипулации може да извърши специализанта. Той може да работи, под ръководството на специалист.
Мислите ли, че има равномерно разпределение на очни специалисти в страната- или кадрите са съсредоточени в София?
Тук има определено повече специалисти, отколкото в провинцията. В София има около 20 лечебни заведения за очни болести – държавни и частни – тук е съсредоточена и най-добрата апаратура, което определя големия поток на пациенти. В Пловдив и Варна също така има силни лечебни заведения.
Конкурентно способни ли са българските офталмолози на европейския пазар на труда?
Абсолютно- да! В България се прави всичко, което и навън. Затруднения идват от факта, че финансирането тук не е като в чужбина- това прави трудно закупуването на най- съвременна апаратура за нашата специалност, която е една скъпа специалност.
Информиран ли е българският пациент относно очните заболявания и извършва ли се редовна профилактика?
За съжаление не. Скоро имахме среща с ендокринолози с цел по широко обхващане на диабетиците, защото там положението е трагично. Профилактични прегледи не се извършват, а пациентите идват при нас късно, вече с усложнения.
Каква е причината за липсата на адекватна профилактика, личните лекари ли са тези, които трябва да насочват пациентите за преглед?
Семейните лекари са ограничени финансово, поради това, че липсват направления за специалист – ако те имаха тези направления, не виждам защо да не ги насочат към нас.
Професор Петкова, благодарим Ви за отделеното време и внимание!
Интервютата от проекта „Моят път в медицината“ са любезно предоставени от сдружение „Обединени идеи за България“: http://oib.bg/
