Представяме Ви гледната точка на д-р Геновева Алексиева, публикувана преди година в портала Уча.се, относно избора на лекарската професия. Д-р Алексиева е завършила медицина в Германия, а сега практикува там най-хуманната професия.
Предполагам, че доста от мотивиращите се си представят живота си след десет години по следният начин: бяла манта, стетоскоп в джоба, табелка с името, започващо с д-р и широка усмивка, опитваща се да скрие натрупаната умора. Аз също стартирах от там.
И наскоро успях да премина и финалната линия, макар че след нея се оказва, че започва ново състезание. Определено старта не е лесен, но пък да следваш медицина си е истинско приключение и то за цял живот – да надминаваш и изненадваш себе си постоянно. Защото няма невъзможна цел, има недостатъчно желание.
Ако трябва да избера няколко думи, с които бих обобщила шестте години следване, те биха били: Любов към тази наука, предизвикателство, мотивация, страст, книги, много веселие и МНОГО КАФЕ 
А когато си в чужда страна, Германия – в моя случай, всичко е на втора степен – както усилието, така и радостта от постигнатите успехи.
Мога да изброя доста неща, които обичам в тази професия, като на първи място бих сложила безкрайното разнообразие, било то в ежедневието или във възможностите за избор на сфера за реализация. Няма ден, приличащ на предният. И всеки ден, когато часовникът покаже 10 часа сутринта, това никога не означава едни и същи решения, задачи и пациенти до края на деня. Единственото общо всеки ден – това е приоритетът, а именно пациентът.
Но може би най-вълнуващи спомени остават от самото следване, от първият контакт с материята и мистерията от това, което те чака. Когато ни събраха за първи път, всички 900 първокурсника, професорът по анатомия ни зададе въпроса: „Защо искате да следвате медицина” и ни помоли да напишем накратко мотивите си на едно листче и да му го предадем в края на началната лекция. Обеща на следващия ден да е прочел отговорите ни и да ни разкаже за тях. Беше доста интересен подход да ни накара да се замислим още веднъж, развълнувани от момента, защо седим точно в тази зала. На следващият ден ни прочете по-различните отговори, като например: „За да се почувствам като Бог в бяло“, „Защото е много престижно“, „ Защото родителите ми така искаха“.
Тези начални мотиви рано или късно се променят и ако в края на следването ни бяха задали този въпрос, мисля, че 90% от отговорите щяха да бъдат: „Защото виждам в това своето признание и искам да помагам на хората“. След като шест години си изучил доста учебници, треперел си на държавните си изпити, не си спал, защoто си искал да разбереш материала, ставал си в пет часа сутринта с желание да отидеш на практика и да бъдеш част от екипа, използвал си само 30 % от ваканциите си за почивка, работел си като студент къде ли не, за да можеш да продължаваш да правиш всичко това с удоволствие, вълнувал си се, че ще имат нужда точно от теб в операционната и си преодолял страха си и си се усъвършенствал в толкова много практически насоки, този отговор наистина ти идва без да се замислиш!
Затова, изберете си професия, която ще ви предизвиква всеки ден, професия, с която ще можете да изразите себе си, професия, която ще ви прави щастливи!
Източник: http://ucha.se
