Специализантите прекарват само 12% от времето си в снемане на анамнеза, статус и разговори с пациента и повече от 40% в изпълнение на административни задължения на компютър. Това показват проучване, публикувана онлайн през април 2013 в Journal of General Internal Medicine.
„Едно от най-важните неща, които трябва да научи младият лекар по време на специализацията си е правилната комуникация с пациента. ”, казва първият автор на разработката, д-р Лоурън Блок, преподавател в Johns Hopkins University School of Medicine, Baltimore. Според него,отделяните само около 8 минути на ден на пациент са крайно недостатъчни.
„Повечето от нас са взели решението да учат медицина, поради това, че искат да помагат на хората и да прекарват повече време с пациентите. Системата, обаче, като че ли постепенно унищожава връзката лекар-пациент.”, казва друг от авторите, д-р Леонард Фелдман, специализант в Johns Hopkins Hospital.
В продължение на 873 часа през 2012, авторите наблюдават 29 специализанта по вътрешни болести в Johns Hopkins University. Проучването изследвало процента от време, прекаран в пряка грижа за пациента, т.е. разговори с пациента и снемане на анамнеза и статус.
Резултатите показват, че директната грижа за пациента заемала 12,3% от времето на специализанта, а работата с компютър – 40%. Специализантите прекарвали 63,6% от времето си в индиректна грижа за пациента: 20% за разговори с други здравни специалисти, 14,7% за обучение и образование и 9,3% за други дейности ( от тях 5,9% за ходене).
Все пак, трябва да се има в предвид, че ограниченията на това проучване не позволяват на авторите да направят генерализирани изводи за всички специализантски програми и специалности. Също така, липсват данни за качеството на взаимоотношенията лекар-пациент.
От друга страна, подобно проучване от 2003, обхващащо повече специалности и програми, показва, че тогава специализантите са прекарвали между 18 и 22% от времето си при леглото на болния. Специализантите от настоящото изследване прекарват значително по малко време с пациентите и спят по-малко, за сметка на разговори с други специалисти и вършене на административни дейности.
„Въпреки, че никой не знае какъв е идеалният процент от време, през който лекарят трябва да е до пациента, 12% звучи шокиращо недостатъчно. Специализантите прекарват 4 пъти повече време, гледайки документите на пациента, отколкото преглеждайки самия пациент”, казва д-р Фелдман.
Възможни стратегии за увеличаване на времето на млаите лекари с пациентите са по-добри електронни медицински досиета и по-доброто групиране на пациентите в болницата, за да се намали времето за транзит.
„Специализантските програми се променят. Ние трябва да намерим начин как да запазим връзката между лекаря и пациента. Доброто опознаване на пациента води до по-точна диагноза, по-добро лечение и намалява грешките”, споделя д-р Блок.
Следващото проучване на д-р Блок ще включва гледната точка на пациента. Различни източници посочват, че само 10% от пациентите знаят кой специализант е отговорен за тях в отделението.
