Бронхиалната астма (БА) и гастроезофагиалната рефлуксна болест (ГЕРБ) са често срещани при деца, също така деца с астма, често имат типични за ГЕРБ оплаквания. Гастроезофагиалният рефлукс, установен с интраезофагиално pH-мониториране, често е съпроводен с респираторна симтоматика, нерядко при липсата на каквито и да е оплаквания от страна на гастринтестиналния тракт (ГИТ). Счита се, че нелекуваният ГЕРБ е една от причините за недобър контрол на БА въпреки терапията с инхалаторни кортикостероиди (ИКС).
Инхибиторите на протонната помпа (ИПП) се предписват редовно на пациенти с лошо контролирана астма, независимо от това дали тя е съпроводена с рефлуксна симтоматика. Няколко проучвания при възрастни показват, че ИПП могат да са от полза при някои пациенти със симтоматична БА и рефлукс, но нямат ефект при тези с асимтоматична БА. При деца своеобразен бум на употребата на ИПП бележи периода между 2000 и 2005 година. Все още липсват достатъчно изследвания по отношение на въпроса дали терапията с ППИ подобрява контрола на БА при деца. Именно това налага клиничното значение на настоящото проучване, публикувано в Journal of the American Medical Association от Holbrook et al., чиято цел e да определи дали lansoprazole е ефективен по отношение намаляването на симптомите на БА при деца с асимтомен ГЕРБ.
Методология:
Проучването Study of Acid Reflux in Children With Asthma – SARCA (рандомизирано, маскирано, плацебо-контролирано, паралелно клинично проучване) изследва дали лечението на ГЕРБ при деца с недобре контролирана с ИКС бронхиална астма води до подобрение на симптомите на БА като сравнява lansoprazole с placebo. То е проведено в 19 клинични центъра в САЩ в периода 2007-2010, с участието на 306 деца, на възраст 6-17 години, проследени за период от 24 седмици.
Всички деца са с диагноза БА и с поне един епизод на бронхиална хиперреактивност. Преди рандомизацията, всички участници са били на контролираща терапия с fluticasone. Децата с тегло под 30 kg са получавали 15 mg lansoprazole дневно; тези с тегло >/=30 kg са получавали 30 mg на ден (общо n=149), или съответно плацебо (n=157).
Всички участници в проучването са били с асимптоматична ГЕРБ. Изключващи критерии са били: симптоматична ГЕРБ, тежка БА, анамнеза за операция в ГИТ, прием на антирефлуксни медикаменти, други хронични състояния.
Децата са попълвали всекидневно дневници с наличните симптоми на БА (Asthma Control Questionnaire – ACQ), които дават информация за: сутрешния върхов експираторен дебит (ВЕД), тежестта на симптомите на БА, нощни събуждания и кашлица през нощта, употреба на терапия с бързодействащи бета2-агонисти и перорални кортикостероиди, непланирани посещения при лекар. Под внимание са били взети и функционалното изследване на дишането, качеството на живот и епизодите на лош контрол на астмата.
Резултати:
Резултатите показват, че ACQ скорът се е подобрил и при двете групи, без сигнификантна разлика между получавалите lansoprazole и получавалите плацебо. Няма статистически значима разлика в стойностите на ВЕД, ФЕО1, качеството на живот, употребата на кортикостероиди, честотата на астматичните пристъпи и степента на епизодите на лош контрол.
В субгрупата на децата с потвърден с pH-метрия ГЕР (43% от изследваните асимпоматични случаи, n=115) lansoprazole също не показва по-добър ефект в сравнение с плацебо. Единствената сигнификантна разлика между двете групи е в честотата на нежеланите реакции.
Децата, получаващи ИПП, са имали 1.3 пъти (95% CI, 1.1-1.6) по-голяма честота на инфекции на горните дихателни пътища в сравнение с контролите (63% спрямо 49%) и по-често са съобщавали за болки в гърлото и бронхит (2.2 пъти).
Заключение:
В заключение, при деца с недобър контрол на бронхиалната астма, на фона на ИКС, рутинната терапия с ИПП не трябва да бъде препоръчвана, тъй като е неефективна и увеличава риска за нежелани странични ефекти.
Източник:
Holbrook J., Wise R., Gold B., et al. for the Writing Committee for the American Lung Association Asthma Clinical Research Centers. Lansoprazole for children with poorly controlled asthma: a randomized controlled trial. JAMA. 2012;307:373-381 http://jama.jamanetwork.com/article.aspx?articleid=1104902
