Краят на държавното здравеопазване – така определят лекарите и медицинските работници в Гърция плана на правителството за затваряне на 50 от 132-те болнични центрове в страната. Служителите в националната здравна организация вече няколко пъти стачкуваха, включително и орханизираха 24-часова работна стачка преди около месец, за да покажат несъгласието си с водената политика, съобщи GRReporter.
„В последните години работим в намален състав поради съкращенията и наложената политика на фискална консолидация. Сега ще затворят повече от една трета от болниците в страната. Не можем да позволим това да се случи“, заяви специално за GRReporter Янис Сигунакис, който е председател на съюза на служителите в централната болница в Ханя, един от най-големите градове на остров Крит.
Той обясни, че болничните заведения в страната изпитват сериозни липси на материали и медикаменти. Родилките носят със себе си чаршафи, памперси и други нужни за раждането материали, защото болниците нямат възможност да покрият разходите. Поради същата причина в много здравни заведения спринцовки, превързочни материали и обезболяващи се набавят от пациентите, независимо че те трябва да са в наличност в болницата.
„Болницата в Ханя, която обслужва не само голяма част от Крит, но и околните острови, работи с 230 души по-малко, отколкото предвижда програмата за функциониране на здравното заведение. Ние обслужваме и островите в близост, а през летния сезон трябва да посрещнем нуждите на туристите. Населението на региона се увеличава над 10 пъти по време на туристическия сезон. Не можем да смогнем на обема на работата, а сега правителството иска да затвори и почти половината от болничните заведения в страната“, изрази възмущението си Сигунакис.
Планът на правителството за реформа на здравната система не предвижда засега уволнения на медицински работници. Ресорният министър Адонис Георгиадис обяви, че свободният медицински персонал, който остава след закриването на болниците, ще бъде включен в програмата за мобилност. Това предполага лекарите в държавната здравна система, останали без работа да бъдат разпределени по региони, в които е удостоверено, че има липса на медицинска помощ.
„Това може да звучи добре, но всъщност е пълна лудост. Новите назначения ще дойдат и с нови заплати, които ще са около 600 евро. Не може да очаквате да изпратят един лекар от Солун да дойде да работи на остров Крит с тази заплата и да си позволи да наеме жилище и да се издържа. Преместването в нов град или на остров е свързано с разходи, които вече никой не може да си позволи. Това е още една стъпка към унищожението на публичното здравеопазване“, подчерта Сигунакис.
Много болнични заведения и здравни каси почти са изчерпали средствата отделени до края на годината още в първото шестмесечие на годината. В началото на юли проверката показа, че Националната здравна организация (ΕΟΠΥΥ), която погълна по-голямата част от по-малките здравни каси има 4,5 милиарда евро дефицит. Въпреки сериозното окастряне на платените лекарства и намаляването на цените на някои препарати, разходите в сектора остават високи.
