“Основният проблем на нашата здравна система е недостатъчният финансов ресурс. Всички ние – и лекари, и пациенти, искаме здравните ни услуги да са като тези във водещите европейски страни. Как да стане това обаче при положение, че парите, с които разполага нашата здравна система, са в пъти по-малко, отколкото в тези страни? В България здравната вноска е най-ниска в целия Европейски съюз. Тук се удържат 8% за здраве, докато в другите страни на ЕС вноската варира между 12% и 18% при далеч по-висок брутен вътрешен продукт”, каза доц. д-р Божидар Финков (на снимката), ръководител на Клиниката по инвазивна кардиология в УМБАЛ “Св. Анна”-София и бивш здравен министър, пред Дартс нюз. Според него разумен вариант е тези, които искат, да плащат вноска от 10%, като 2-та процента увеличение да отиват към допълнителни здравни фондове. По този начин ще се даде реално поле за действие на тези фондове, които ще могат да се ангажират с покриването на скъпите консумативи при операциите, рехабилитацията след активното лечение, тестовете за алергия и други дейности и услуги, които не се поемат от НЗОК. Доц. Финков смята, че мнозина ще преценят предимството на това да внесат малко по-висока вноска, но да получат безплатно тези дейности, вместо да плащат високите суми директно от джоба си.
“Разбира се, трябва да се направи строг разчет за кои услуги и консумативи ще стигнат събраните пари. Колкото повече хора се включат, толкова повече неща могат да се покрият, защото нещата ще стъпят на солидарния принцип – от услугата се ползва този, който има нужда. Какво става в момента – приемат пациент с инсулт, лекуват го една седмица в болница и го изписват. Кой обаче следи за възстановяването на този човек, за да няма последващи усложнения? В крайна сметка възстановителният период е от изключително значение за бъдещия стандарт на живот на такъв пациент. Тези примери са много. С повишаване на възможностите за продължително лечение, рехабилитация и възстановяване ще се повиши лечебно-икономическата ефективност в системата и за хората ще е добре. Сега заради невъзможност да се доведе лечението докрай пациенти получават усложнения и влизат по два-три пъти в болница. Така системата дава повече пари, икономиката също губи заради намалената работоспособност.”, допълва доц. Финков.
Бившият министър на здравеопазването визира, че друга възможност да влезнат свежи пари в здравната система е да се развие публично-частното партньорство, защото в последно време никнат като гъби малки частни болници и медицински центрове. Много по-добре е частни инвестиции да подпомогнат големите болници за нова апаратура, което ще подобри дейността им, а оттам ще се вдигнат и приходите на лекарите. Това е изключително важно предвид текучеството на бели престилки към други страни заради по-високо заплащане. Подобряването на базата и спокойствието на лекарите ще намали напрежението, което в момента съществува между белите престилки и пациентите. Някои звена могат да се предоставят за стопанисване на частни структури, които да получават обществени средства за дейността си, както стана с диализните центрове.
“Системата ще спечели и с повече дискусии и информация за нещата, които се случват в нея. Ще дам за пример раздадените бонуси в структурите на здравното министерство и НЗОК. Тези стимули са законни, но тъй като обществото не е разбрало за тях, остана впечатлението за нещо нередно. Затова според мен трябва да има и по-широко участие на пациентските организации. Положителен факт е, че те вече имат представители в Надзорния съвет на здравната каса. Би било добре да имат и статут на наблюдатели в Комисията по цени и реимбурсация към здравното министерство. Вярно е, че в момента могат да дават становище, но тази реакция е постфактум.”, завършва коментара си бившия здравен министър.