Уникална трансплантация на лице

6C8074775-130628-richard-norris-jsw-426p.blocks_desktop_smallСлед 15 години живот на отшелник  и криещ се зад маска, през март 2012, 37 годишния Ричард Норис от щата Вирджиния, САЩ получава напълно ново лице. Хирурзите на мъжа, обезобразен  от огнестрелно оръжие твърдят, че това е най –  обширната лицева реконструкция, извършена до сега, включваща пластика на нос, зъби и челюсти.

Скоро след операцията, мъжът започнал да чувства новото си лице, миел зъбите си и се бръснел. Впечатляващо, започнал да възвръща и обонянието си, което загубил при инцидента.

Норис, който е избран от общо пет кандидата за лицева реконструкция, се надявал операцията да възвърне старият му живот. Петнадесет мъчителни години, хората се втренчват в него, искайки да надникнат зад маската и да разкрият деформацията му, но днес те имат друга причина да се вглеждат. Наистина е удивително, как съвременните възможности на медицината, разкриват нов живот пред  Норис.

Richard Norris before and after his face transplantД-р Едуардо Родригез, водещия хирург на екипа, показа снимка от дипломирането на Норис през 1993,  преди трагичния инцидент  и такава след травмата, където се вижда скъсено лице, хлътнали устни и деформиран нос. Последния е и  функционално негоден, поради което пациента диша през трахеостома.

Множеството реконструктивни процедури, извършени непосредствено след инцидента, оставят след себе си и редица белези по челото и врата на Норис. Загубените зъби, както и част от езика на пациента и увредата на носа водят до дисфункция на тези органи, смутено хранене и дишане. Норис запазва вкусовата си стеивност, но загубва обонянието си.

Д-р Родригез казва: „Удивително е как цели 15 години той не е имал никакво обоняние ,а едва на третия ден след операцията отново можеше да усеща различни аромати.”

6C8075724-130628-face-transplant-combo.blocks_desktop_smallОтносно донора на лицето, лекарите дават оскъдна информация, по молба на семейството му и в спазване на лекарската тайна. Органите му са дарени на няколко нуждаещи се, а относно даряването на лицето със семейството е проведена специализирана консултация съобщава Чарлс Александър, президент на фондация „Living Legacy”.

Операцията по присаждане на лицето продължава цели 36 часа и е най-обширната от този тип, правена до сега. В нея се вклячват трансплантация на горна и долна челюст, зъби, част от език и цялата кожна тъкан от скалпа до основата на врата. Благодарение на така изпълнената трансплантация, шевовете съединяващи собствената и донорската тъкан са по-слабо забележими.

3_23_1332931475_21_1332928446-ky-luc-2Най- драматичния момент от интервенцията настъпва, когато екипът приключва с отстраняването на всички предишни опити за реконструкция. В този момент са оставени само част от езика и малко тъкан, протектираща очите. Или както д-р Родригез казва „Това е момента, в който няма връщане назад и момента , в който нямаме право на грешки”. Той допълва : „Норис ще се нуждае от минимални следоперативни ревизии , но те ще се провеждат амбулаторно”.

Първата трансплантация на цяло лице се осъществява през 2005г. във Франция. Пациентака е жена, обезобразена от кучето си. За седем години в света са извършени общо 22 операции от този тип и операцията на Норис се нарежда на 23то място.

Преди години Министерството на отбраната в САЩ финансира определен брой пластични операции на лице и ръка с цел да се помогне на ранени войници. Повече от 1000 войника загубват крак , рака или лице в битки в Ирак и Авганистан и правителството решава, че 200 души могат да бъдат подложени на тъканни реконструкции и лицеви трансплантации. Тогава се открива Отделът по трансплантации към университета в Мериленд ,при съгласието на отдела по военоморски проучвания и скоро след това започват опитите за пластични операциите върху войници.

Д-р Ролф Барт, пластичен хирург, споделя, че изследователите описват  реакции от страна на костните трансплантати срещу реципиента, дължащи се на наличието в тях на голямо количество костен мозък, със запас от собствена, донорска кръв. По тази причина в случая с Норис, той трабва да взема имуноспоресори до края на живота си, за да избегне реакция на трансплантата срещу тялото му.

Длъжностните лица предоставят твърде малко детайли относно обстоятелствата около инцидента, довел до обезобразяването на Норис. Той се дипломира през 1993 в  градчето, в което живее и започва работа там. По време на инцидента е бил на смяна. От тогава живее с родителите си и повече не е назначен на пълен работен ден.

6C8075723-gss-130628-face-transplant-04b.blocks_desktop_small„Тази случайна злополука разрушава целия му живот. През това време приятелите и колегите му продължават напред, срещат половинките си, създават семейства, имат деца, изграждат собствени жилища.”, казва д-р Родригез. Сега, благодарение на медицината, Норис получава живота си обратно и иска да навакса всичко изпуснато с нова жажда за живот.

Към момента, една година след операцията, Норис отново има социален живот. Все още свиква с новя си облик, наново се учи да изговаря правилно звукове и букви и да артикулира, но е по – щастлив от всякога, защото живота в изолация е вече минало.