Има ли граници за любовта и до къде може да стигне човешкото съзнание, неспирно търсещо дълбока емоционална връзка? И тук , излизайки от границите на общоприетите норми можем да отговорим на този въпрос с една дума – oбектофилия.
Обектофилията може да се определи като любовно, романтично чувство на хора към неодушeвени предмети. Обектофилите изпитват влечение, любов и дори желание за интимна връзка с предмета – обект на тяхното внимание. Някои от тях вярват в анимизма – течение според което, освен хората, душа имат и животните, растенията и други материални обекти. Те не се възприемат като фетишисти, тъй като не използват предметите, за повишаване на сексуалното си удоволствие. Предметите са по – скоро обекти, за които те копнеят и към които изпитват любов.
Може би сте чували за Ерика Айфел – жената, омъжила се за Айфеловата кула. Тя е световен шампион по стрелба с лък и влечението ѝ към предмети започва с влюбването в собствения ѝ лък – Ланс, чрез когото тя става шампион. След това емоцията ѝ се пренасочва към парче от ограда, което е и настоящия ѝ партньор. Но тя винаги ще обича Айфеловата кула и дори сменя името си, за да покаже на целия свят силната си любов.
Не по – малко известна е Ая – Рита Берлинер – Мауър, жената влюбена в Берлинската стена. Сега тя е 54 годишна, но любовта ѝ пламва, още в първия път, когато вижда Берлинската стена по телевизията, тогава едва седем годишна. След това, започва да колекционира снимки на бъдещия си съпруг и през 1979г. пред малцина гости сключва брак със стената.
Друга жена, влюбена в кулите близнаци, споделя, че никога не си е представяла любовна афера с човешко същество. За нейно щастие тя има мини модел на кулите от йонизиран алуминий, чието предимство е, че не ръждясва след като заедно си вземат вана.
Подобен е случая и с А. Йоаким, който от няколко години има стабилна връзка с парен локомотив. 41-годишният мъж споделя, че е особено завладян от изучаването на работния механизъм на машините и техническите им особености. Затова работел като техник, но ежедневната близост с различни машини била истинско предизвикателство за него, тъй като го изкушавала да изневерява на партньора си.
За Ами Волф пък увеселителното влакче „1001 Нощи” е повече от добре прекарано време. Тя има страстна любовна афера с влакчето, разположено в увеселителния парк Кнобел в Елисбург, Пенсилвания. Волф има диагноза – синдром на Аспергер, който както д-р Марш казва, е широко разпространен сред обектофилите. „При този синдром, засегнатите се чувстват много по-спокойни и освободени сред предмети, отколкото сред хора”, казва тя.
Въз основа на проведени проучвания относно обектофилията, става ясно, че тя се разграничава от обикновената парафилия – състояние на постигане на сексуална възбуда или удовлетворение чрез обекти, ситуации или индивиди, които не отговарят на нормативно приетата сексуална стимулация. Проучванията разкриват и изключително силна емоционална привързаност и дълбока връзка между обектофилите и предметите, в които са влюбени.
И въпреки че обществото класифицира тези хора, като странници и поставя своите стигми върху тях, те в крайна сметка са истински щастливи и отдадени на собствения си свят, или по – скоро вселена, която науката не може еднозначно да обясни, вселена, така наподобяваща на останалите, приети за норма, но и толкова различна…