Лекари захвърлят слушалката и стават писатели

Никой не може да отрече, че медицината като тема носи  удоволствие не само на самите лекари, но винаги е била интересна и за всички останали, предизвиквала е една специфична тръпка и у читателите и у зрителите. Тази тръпка се появява там, където страхът от собствената болка отстъпва пред силата на любопитството да видиш чуждата. Видът на хирургическата маса, на която лежи безпомощно някой друг, жизнеутвърждаващо ти напомня, че всъщност това не си ти. С това мнозина си обясняват и успеха на медицинските сериали, които ни заливат от екрана.

Подобно явление обаче може да бъде погледнато и от друг ъгъл. Лекарят, който „режисира” случващото се в тялото, често се докосва и до душата на пациента. Оперирайки го с чисто литературни прийоми. Хората с бели престилки изневеряват на Хипократ, попадайки в доброволен плен на музите.

Споменавайки музите, е нужно да отбележим, че лекари писатели е имало още в древна Гърция. Най-вероятно причината за това трябва да се търси в митологията – Аполон е бил бог както на медицината, така и на поезията, Атина Палада – богиня на поезията, войната и лечението. Бригита, пък е била келтска покровителка на поетите, лечителите и ковачите.

Смята се, че заради привилегията на лекарите да имат тесен контакт до моментите на най-голяма радост и печал в човешкия живот (раждане, болест, страдание, увреда, смърт), те са в уникалната позиция да наблюдават, записват и създават истории много близки до човешката същност, много близки до душата. Погледа на клинициста много често се припокрива с този на артиста. Именно поради този факт не малко лекари са захвърлили скалпела и слушалката и за ги заменили с лист и перо.

Случайно или не, но много от великите световни поети и писатели са завършили именно медицина. Например – Арчибалд Кронин, Съмърсет Моам, Михаил Булгаков, Франсоа Рабле, Джеймс Джойс. А.П.Чехов като лекар изучава заболяванията и епидемиите на остров Сахалин. Описва ги в медицинско-художественото произведение “Остров Сахалин”. Социално-медицинските проблеми, които великият писател разработва в ненадминатите си творби “Палата номер 6”, “Черният монах”, “Княгиня”, “Жена” и редица други, имат внушения с вечна актуалност.

Много писатели лекари като Фридрих Шилер, Бертолд Брехт, Конан Дойл, Албер Камю, Викентий Вересаев и много други със своите произведения допринасят за развитието на социалната медицина. Алфред Ротлер възкликва: “Лекарят и поетът съществуват от раждането на света”.

У нас отдалите се на писането за сметка или паралелно с медицинската практика също не са изключение. Освен дипломираните медици Валери Петров, Иван Богоров, Петър Берон и Димитър Димов (ветеринарен лекар) и хора с бели престилки като Милчо Радев, Александър Карпаров и Васил Боранов стоплят самотата на празния лист. Например бившият директор на Транспорта болница в София проф. Георги Едрев освен специалист по оториноларингология се оказа, че има верен слух и за мерената реч – издал е вече няколко стихосбирки. Друг известен съвременен лекар писател е Калин Терзийски, психиатър, който успоредно с това има няколко сборника с разкази, три стихосбирки и е бил сценарист в известни предавания като „Каналето”, „Шаш”, „Пълна лудница” и др.

Лекарката Сирма Сиромахова спечели конкурс с sms поезия. Малко е известно, че към лекарския ни съюз има клуб на лекарите писатели. Връчването на наградата „Димитър Димов” за пишещи доктори също е факт и протича под мотото „Хипократ – Пегас”. Никой не може да даде еднозначен отговор на въпроса кое надделява в един медик – писателят или лечителят.

Несъмнено това е потребност, която не може да бъде дешифрирана, смутено отвръщат повечето от авторите, които денем поставят точни диагнози, а вечер… редят строфи. Никой обаче не може да отрече, че хуманизмът на медицинската професия черпи корените си и от книгите. За това свидетелстват и думите на Томас Синдехем – бащата на английската медицина. Когато начинаещ лекар го попитал какво трябва да прочете, за да стане добър в работата си, Синдехем отговорил: “Четете, приятелю, “Дон Кихот”.