Идентифицирането на рецепторите, опосредстващи действието на простагландин Е2 (PGE2) , може да се окаже важна стъпка за откриване на нов бронходилататор, който да се използва при терапия на бронхиалната астма (БА) и на хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ), показаха резултатите от проучване, публикувани в списание Thorax.
Различни клинични проучвания показаха ползата от инхалаторния простагландин Е2 при болни с хроничен бронхит или бронхиална астма.Освен това при бронхиална астма, PGE2 има и противовъзпалително действие, което осигурява идеална „двойна” терапия.
Независимо от това действие на инхалаторните простагландини, в клинични изследвания техните агонисти имат и иритационно въздействие бърху дихателните пътища, индуцирайки рефлекторна кашлица.
Досега са идентифицирани девет рецептора за PGE2, сред които с нисък афинитет са FP, IP, TP, DP, CRTh2, като простагландинът действа предимно чрез ЕР рецепторите.Последните се делят на четири типа, с доказана in vitro и in vivo бронходилататорна активност при човека и при експериментални модели.
При предишни проучвания бе доказано, че селективният ЕР2 рецепторен агонист (AH13205) , макар да опосредства действието на PGE2 в експериментални модели, не води до бронходилатация при човека. В настоящето изпитване авторите доказват, че при хората PGE2 действа предимно чрез ЕР4 рецепторите.
Резултатите показват, че при хората бронходилататорното действие на PGE2 настъпва посредством ЕР4 рецепторите, докато PGE2 агониста е ефективен само при експериментални модели.
Основният рецептор, чрез който PGE2 индуцира релаксация на гладкта мускулатура на дихателните пътища, е EP4.Идентифицирането на този рецептор може да доведе до създаване на нов ефективен бронходилататор, осигуряващ едновеменно патогенетично и симптоматично лечение на ХОББ и БА.
