Миризми отделяни от клетките на кожата биха могли да диагностицират меланома

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on pinterest
Share on email
Share on reddit

Според наскорощни проучвания на Monell Center Philadelphia в САЩ, миризми отделяни от клетките на човешката кожата биха могли да диагностицират меланома, най-смъртоностният рак на кожата. Също така, изследванията демонстрират, че нано-сензор  би могъл надеждно да разграничи меланомните клетки от клетките на  нормалната кожа. Съобщава се, че неинвазивния анализ на миризми отделяни от кожните клетки може да бъде ценен за ранната диагноза на меланома.

Меланомата е тумор, водещ началото си от злокачествено израждане на пигментните клетки – меланоцити. Болестта е причина за 75% от смъртните случаи от кожни неоплазми, като шанса за преживяване е пряко зависим от това колко рано е установено заболяването. По настоящем, за диагноза на меланома се разчита най-много на огледа на кожата, който е субективен метод, зависещ от опита на дерматолога.  

Настоящото проучване се базира на факта, че човешката кожа произвежда множество летливи органични съединения (ЛОС), повечето от които с миризма. „Изследването на летливи органични съединения крие зад себе си огромен потенциал, свързан с проучването на различни болести като рак, генетични и инфекциозни заболявания” отбелязва д-р Джордж Прети, доктор по химия в Monell Center, един от авторите на проекта.

В проучването, публикувано онлайн в Journal of Chromatography B, изследователите са използвали сложни методи за анализ и за отдиференциране на ЛОС от клетките на меланома от ЛОС на нормалните меланоцити, както и за разграничаване на трите стадия на заболяването. Всички клетки са отглеждани в култура.

Изследователите употребявали абсорбиращо устройство, с което събирали  химичните съединения от въздуха в затворени контейнери, съдържащи различни видове клетки. След това, били извършени газова хроматография и масова спектрометрия за анализ на съединенията и за идентифициране на различните профили на ЛОС, отделяни от меланомните и от нормалните клетки на кожата.

Били изследвани както типа, така и концентрацията на химикалите. Меланомните клетки продуцират определени вещества, които нормалните меланоците не отделят. В допълнение, различните типове меланомни клетки могат да бъдат различени една от друга.

Клиничното приложение на тези резултати в диагностика изисква надеждно и портативно сензорно устройство. В изследването е използван нано-сензор за различаване на ЛОС отделяни от мелаомните клетки от тези отделяни от нормалните меланоцити.

“Развълнувани сме да видим, че концепцията за ДНК-въглеродния парен сензор с нанотръба има потенциал за използване като диагностичен метод в клиничната практика. Нашият план е да продължим с изследванията на рака на кожата и други заболявания”, коментира д-р Чарли Джонсън, професор по физика в Университета на Пенсилвания, който ръководи разработването на споменатия сензор.

“Това проучване демонстрира ползата от изследването на ЛОС за бързи и неинвазивни диагностични цели”, заяви д-р Прети. “Методиката е приложима и за разграничаване на отделните стадии на болестния процес”.

Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest
Share on email
Email