Проф. Асен Гудев: Остра сърдечна недостатъчност

Българското двудневно виртуално научно преживяване – “Heart Failure Update 2020” се проведе в периода 5-6 юни, организирано от Дружеството на кардиолозите в България и Работната група по сърдечна недостатъчност. Научното събитие се осъществи с подкрепата на Heart Failure Association (HFA) към Европейското кардиологично дружество (ESC). По време на уебинара международен панел от експерти представиха разнообразни лекции, дискусии и дебати на тема сърдечна недостатъчност (СН).

Темата на лекцията на чл.кор.проф.д-р Асен Гудев, началник на Клиника по кардиология в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ” и следващ избран председател на ДКБ бе на тема: „Остра сърдечна недостатъчност – какво ново“с модератор проф.д-р Нина Гочева, началник на Клиника по кардиология към МБАЛ НКБ.

Сърдечната недостатъчност е социално-значимо заболяване поради значително големия си брой пациенти, които го развиват. Проф. Гудев представи регистър на JAMA Cardiology от над 18 хиляди пациенти със СН от 44 държави, една от които е и България, от който се констатира, че 1/3 от пациентите са с диабет, над ¼ – с бъбречна недостатъчност, а 13% от тях са с анемия.

„В Източна Европа се наблюдават повече пациенти с исхемична болест на сърцето, повече инфаркти, а СН е „върхът на айсберга” на всички тези състояния“, уточни той и акцентира върху един проблем, който според него стои в основата на СН – нуждата от оценка на риска при пациентите по подобие на създадения в Испания MEESSI-AHF – модел на риска ва прогнозиране на 30-дневната смъртност при пациенти, които посещават отделения за спешна помощ с диагноза остра СН. Той подчерта, че ниското систолно налягане под 100 mmHg, високият креатинин и високата урея определят най-високорисковата група за хоспитализация и усложнения

Проф. Гудев детайлно представи уязвимата фаза след хоспитализация при СН. На графиката в зелен цвят е посочен най-добрият вариант, в който е налична оптимална терапия и където могат да бъдат въведени всички медикаменти, доказали намаляване на смъртността при оптимален къмплайънс.

С червен цвят е отбелязан високият брой рехоспитализации – в първия един месец след изписване на пациентите, се наблюдава висока честота на рехоспитализациите, а в жълт цвят – т.нар. плато, последвано от нов пик. Проф. Гудев подчерта, че напускането на болницата по-бързо в наши дни е голямо предизвикателство, защото, от една страна, с по-краткия престой в лечебното заведение се намалява вероятността да се заразят с SARS-CoV-2.

В същото време, след преждевременно изписване, без въвеждане на РААС- (ренин- ангиотензин-алдостеронова система) и бета-блокери, обикновено следва рехоспитализация. Това е и причината за нуждата от разпознаването на механизмите и търсенето на оптимално медикаментозно и немедикаментозно лечение.

Проф. Гудев описа два фенотипа при остра СН – De novo, при който венозната конгестия не е силно изразена, и – при  пациенти с деснокамерна сърдечна недостатъчност и изразена конгестия, хипотония, както и нарушена бъбречна функция, или групата на влошена хронична СН. Идеалният вариант при изписване е пациентите да имат запазена перфузия. Докато при терапията на хроничната обострена СН основната роля е на диуретиците и вазодилататорите, то при де ново, когато има хипотония и вазодилатация, често в съображение влизат пресорни агенти, за да се поддържа артериалното налягане.

Проф. Гудев добави и наличието на промяна на пептидогликаните, което притеснява и пациентите, и специалистите.

„Пептидогликаните в периферията са по такъв начин променени, че те реално поемат повече натрий, което води до натриева задръжка в интерстициалния оток. Често ние повишаваме дозата на диуретика, за да намалим вътресъдовия обем, и така лечението на СН понякога води до нарушаване на бъбречната функция“, обясни лекторът.

Регистърът Report-HF дава географски данни за терапията и от него стававидимо, че Западна Европа и САЩ използват повече диуретици, а в Източна Европа – повече пресорни агенти като употребата само на диуретици е сравнително по-малка. В Източна Европа се започва също по-рано лечението на СН, в сравнение със Западна Европа и САЩ. От гледна точка на апаратурата, ултразвукът на белия дроб навлиза все повече в практиката, тъй като е лесноприложим и има добра прогностична стойност.

В заключение, проф. Гудев коментира, че острата СН остава голям проблем с много излишни хоспитализации, които натоварват системата. Лечението на провокиращите фактори е от съществено значение, като също така е важно рано да се диагностицира промяната в хемодинамиката,

Петя Петрова