Клинични синдроми при COVID-19

Списание МД

I. Леко заболяване. Пациенти с неусложнени вирусни инфекции на горните дихателни пътища могат да имат неспецифични симптоми, като фебрилитет, отпадналост, кашлица (с или без експекторация), анорексия, отпадналост, мускулни болки, болки в гърлото, диспнея, назална конгестия, главоболие. По-рядко пациентите могат да имат диария, гадене и повръщане.

II. Пневмония. Болни с пневмония, но без данни за тежка пневмония, нямат нужда от кислородотерапия

III. Тежка пневмония. Наличие на фебрилитет или суспектна респираторна инфекция, плюс едно от следните: дихателна честота >30/ min; тежък респираторен дистрес или SpO2 </=93%

IV. Остър респираторен дистрес синдром (ARDS):

1. Начало: в рамките на една седмица след първите оплаквания, новопоявили се или влошени респираторни симптоми

2. Образна диагностика (рентгенография, СТ или ултразвук): билатерален опацитет, лобарен или белодробен колапс, наличие на нодули

3. Произход на белодробните инфилтрати. Дихателната недостатъчност не може да се обясни със сърдечна недостатъчност или обемно обременяване от инфузионната терапия. Необходимо е обективно оценяване (например ехокардиография) за изключване на хипостатични причини на инфилтратите/отока или липса на рисков фактор.

4. Нарушения в оксигенацията:

– лек ARDS: 200 mmHg </=PaO2/FiO2 /=5 cm H2O, или без наличие на вентилация)

– умерено тежък ARDS: 100 mmHg <PaO2/FiO2 /=5 cm H2O, или без вентилация)

– тежък ARDS: PaO2/FiO2 /=5 cm H2O, или без вентилация)

– когато не може да се измери PaO2, SpO2/FiO2 </=315 предполага ARDS (включително невентилирани пациенти)

5. Сепсис. Животозастрашаваща органна дисфункция, предизвикана от нерегулиран отговор към суспектна или доказана инфекция. Белезите на органна дисфункция включват: променен ментален статус; тахипнея/диспнея; ниска кислородна сатурация; намалена диуреза; тахикардия; слаб пулс; студени крайници; ниско артериално налягане; мраморирана кожа; лабораторни данни за коагулопатия, тромбоцитопения, ацидоза, повишен лактат или хипербилирубинемия.

6. Септичен шок. Персистираща хипотония въпреки инфузионната терапия, която налага приложението на вазопресори за поддържане на МАР >/=65 mmHg и серумен лактат >2 mmol/l

За повече информация: www.spisaniemd.bg

Може да Ви бъде интересно още

  1. Кои са потенциалните терапии за COVID-19?
  2. Изкуствената белодробна вентилация
  3. Chloroquine и hydroxychloroquine да се прилагат само в клинични проучвания и национални протоколи за лечение на COVID-19
  4. Вирусология: COVID-19
  5. COVID-19 – указания на СЗО